публикувано 14.01.2014 от Камелия Хаджийска в Избрани статии
 
 

Паник-атаките от духовна перспектива

meditating-chakra-abstractКакво бихте си помислили, ако толкова силно ви прилошава, че имате чувството, че всеки момент ще припаднете? Сърцето ви бие силно; усещате мравучкане и изтръпване из цялото тяло; дишането ви се променя; имате мускулни спазми в цялото тяло – най-вече в ръцете, краката, лицето и устата; гърлото и гърдите ви се стягат; замаяни сте, главата ви боли, стомахът ви се свива; имате усещания за силен сърбеж или изгаряне; усещате, че тялото ви сякаш изчезва, не виждате и не чувате ясно; обливат ви горещи или студени вълни; потите се обилно…

Вероятно може да си помислите, че получавате инфаркт. Че ще умрете. Не малко от хората, които познавам поради професията си, са преминали или преминават през точно такива преживявания. И понеже това са телесни преживявания с голям интензитет, тяхната първа реакция е да отидат до Бърза помощ. Там лекарите установяват, че нищо им няма – т.е. изследванията показват, че сърцето и другите показатели са наред. След което, по-пряко или не, им казват, че става дума за паник-атака и по-добре да отидат на психиатър.

Тъй като паник-атаките, както и други, близки до тях силни страхови състояния, стават все по-често явление, е добре да знаем малко повече за тях. Защото именно информираността е първото и основно средство за тяхното лечение. Въпреки че паник-атаките провокират едни от най-големите страхове, които човек може да преживее, и са състояние, върху което на пръв поглед човек няма контрол, всъщност те са нещо, с което човек може да се справи много успешно, ако заеме подходящата мисловна нагласа към тях. Не случайно в терапевтичните среди има мнение, че именно когнитивната, т.е. занимаваща се с нагласите на ума, психотерапия има най-голям ефект при тяхното лечение.

В интернет вече има предостатъчно информация по тази тема и затова няма да се спирам подробно на нея. За да стане ясно за какво става дума, ще спомена само основното. Става дума за психичен проблем, свързан с преживяването на изключително силен страх – паника, който е породен от гореописаните телесни симптоми, които карат човека, който ги изпитва, да си мисли, че получава инфаркт, че ще умре или ще полудее. Обикновено пораждащите страха телесни симптоми възникват съвсем неочаквано, засилват се и достигат пика към десетата минута, след което постепенно отшумяват.

Когато подобно преживяване се случи за първи път на човека и той нито знае какво му се случва, нито поради каква причина, съвсем естествено възниква още един страх – страхът от повторение, т.е. страхът от страха. Говорим за паническо разтройство, когато паник-атаките започнат да се повтарят без причина, когато човек започва да се страхува от тяхното повторение и да избягва местата, където се е случила предишната паник атака. Последното свързва паник-атаките с т.нар. агорафобия, при която човек започва да се чувства добре само у дома си – избягвайки всички места, където може да изпадне в подобно състояние, и където или няма как да получи помощ, или ще бъде видян в своята слабост и ще се почувства унижен. Такива като шофиране, социални събирания, храни или напитки, която се асоциират с предишни негативни преживявания, ресторанти, магазини, театри. Въпреки че точните причини за паник-атаките според специалистите не са ясни, като такива се изброяват всички възможни източници на стрес, също така наследствени  фактори, и физиологични фактори като ниска кръвна захар, употреба на стимуланти, хипер-функция на щитовидната жлеза и др.

От моя професионален опит с паник-атаките съм склонна да смятам, че основната причина за тях е събуждането на енергията кундалини. И, за да съм още по-точна – на началния етап на това пробуждане (а, ако има стресово събитие, свързано с тях, то е само отключващ, а не пораждащ фактор). Аз също смятам, че информирането е от основна важност за справяне със симптомите на паническите пристъпи. Тази статия е написана именно с такава цел – да споделя своя професионален опит и наблюдения върху хората, страдащи от паник-атаки, както и да добавя още едно измерение към тяхното традиционно тълкуване – духовното.

За първи път започнах да виждам връзката между паник-атаките и събуждането на кундалини, когато забелязах изключителното подобие между техните симптоми. За да стане по-ясно какво имам пред вид, ще ги представя по-долу.

Това са симптомите за паник-атаката. Ако само четири от тези симптома са налице, можем да говорим за паник-атака:

  • Задушаване и хипервентилация;
  • Силно и учестено сърцебиене;
  • Болки в гърдите и дискомфорт;
  • Треперене и разтрисане;
  • Чувство за пробождане;
  • Чувство за нереалност и откъснатост от обкръжението;
  • Потене;
  • Гадене, проблеми в стомаха;
  • Чувството на замаяност, световъртеж, слабост;
  • Изтръпване или мравучкане в тялото;
  • Горещи и студени вълни;
  • Страх да не умреш, да не загубиш контрол или да не полудееш.

Ето симптомите на събуждащата се в човешкото тяло кундалини:

  • Мускулни спазми, болки, конвулсии;
  • Енергийна тръпки или циркулиране на електричество в тялото;
  • Сърбеж, тръпнене, изтръпване, пълзене, пощипване или смъдене;
  • Интензивна топлина (много горещо, като потопени в киселина или печени на огън) или студ;
  • Неуправляеми телесни движения: тикове, тремор, треперене, усещани като вътрешна сила, която предизвиква пози и движения на тялото по необичаен начин;
  • Главоболие, натиск вътре в черепа;
  • Скачащо сърцебиене, болка в гърдите;
  • Проблеми с храносмилателната система;
  • Изтръпване или болка в ставите (особено на левия крак и стъпало);
  • Болка и блокиране на различни места, често пъти в гърба и шията;
  • Ментална обърканост, затруднена концентрация;
  • други …

(източник, със съкращения:  KUNDALINI SIGNS AND SYMPTOMS, by El Collie)

В книгата си „Медитация за вътрешния водач“ Едуин Стайнбрекър описва както своя личен, така и чуждия, опит от събуждането на кундалини,  което се случва като страничен ефект от практикуването на създадената от него медитация за вътрешния водач.

„Най-често срещаното физическо изживяване на кундалини е едно треперене, пулсиране или усещане за горещина, студ или електрически ток в основата на гръбнака или в стъпалата, главата или ръцете. Понякога, при внезапно пробуждане, нокътат на левия палец почернява и пада. Може да има усещания за горещи вълни или за крайно голям студ. Понякога настъпват спонтанни телесни движения като например конвулсии или неконтролируемо треперене. Нощните изпотявания са нещо обикновено. Внезапно може да се усили някое физическо страдание или да бъдат изпитани специфични субективни състояния, като безтегловност или усещане за движение на някой крайник, докато в действителност той е неподвижен. Изведнъж може да се увеличи количеството на сънищата или в главата да се виждат светлини или да се чуват звукове, за които не съществуват физически причини. В гърба, главата или крайниците може да се изпитат усещания за болка или изтръпване.

Едуин Стайнбрекър, „Медитация за вътрешния водач“, с. 119-120

След което добавя:

„Когато тези симптоми се появят, индивидът обикновено няма представа какво се случва и започва да се страхува и да търси лекарска помощ. Понеже повечето лекари, психиатри и психолози са невежи относно кундалини и нейните симптоми, състоянието се определя като „пристъп на тревожност“, „психотичен епизод“ и други подобни или му казват, че „всичко е наред“. Ако симптомите се третират с медикаменти, те просто се „замразяват“, докато лечението не бъде преустановено.“ с. 120

По-горе изброените физически симптоми не обхващат целия списък със симптомите на пробуждащата се кундалини, а само част от него – тази, която има връзка със симптомите на паник-атаките. Събуждането на кундалини е твърде сложен феномен и затова съм склонна да смятам, че паник-атаките са само началната фаза от него. След като те отминат, идва ред и на друг вид кундалини-преживявания (за да бъде пълна картината, за тях ще пиша в следващата публикация). В началото обаче стоят тези силно плашещи телесни преживявания, при които основният психичен проблем е страхът от смъртта, от загубата на контрол и полудяване.

Съвсем същите тези неща обаче – срещата със смъртта и осъзнаването, че зоната на контрол върху случващото се в живота ни е много по-малка от тази, която досега сме свикнали да възприемаме, са и в основата на всяко духовно пробуждане. Малката ни земна личност – егото, с което сме свикнали да се идентифицираме, и която ни кара да смятаме, че нещата в живота ни са в наш контрол, изведнъж се сблъсква с преживявания, които не подлежат на контрол и са твърде ирационални за обяснение. В такива случаи човек си мисли, че може да полудее, а срещата със смъртта изглежда реално близка.

Смятам, че психичната страна на паник-атаките в сърцевината си е класически пример за това как започват процесите на духовна трансформация. Думата, която описва това начало, е само една – тя се нарича среща със смъртта. Защото това е духовността – смърт на всичко преходно, към което сме били привързани или сме се идентифицирали досега, и задаване на въпроса дали има нещо друго – което не умира, и, ако има такова, какво е то.

За мен беше интересно да открия, че изследванията в психологията на т.нар. Кундалини-синдром се основават освен на наблюденията в трансперсоналната психология, така и на психологията, изследваща близките до смъртта състояния. Така наречената Кундалини-скала, разработена от Ring & Rosing, представлява скала с девет айтема, описващи психофизичните промени на активирането на кундалини при близки до смъртта състояния. Ето ги:

  • Чувство за енергия в ръцете.
  • Чувства за дълбок екстаз.
  • Усещане за остри, мигренозен тип, болки в главата.
  • Съзнание за енергийно освобождаване или течения, преминаващи през тялото.
  • Усещане за гъдел, сърбеж или изтръпване на кожата или под кожата.
  • Съзнание за вътрешна светлина или цветове.
  • Горещи ръце.
  • Усещане за изключителна горещина или студ преминаващи през тялото.
  • Тялото се тресе, вибрира или трепери.

Изследвайки общите симптоми на тези на пръв поглед много различни феномени – паник-атаките, пробуждането на кундалини и близките до смъртта състояния, можем да стигнем до извода, че всъщност става дума за едно и също нещо. За мен това нещо се нарича нарича духовно пробуждане – пробуждане към измеренията за това, което не умира, към нашата безсмъртна душа. И трансформация. Защото трансформацията не само е другата дума за смърт – тя е думата, която описва дългия и нелесен процес на индивидуацията в юнгианската анализа.

В този смисъл е интересно да се види още едно подобие – между понятието за енергията кундалини и понятието за мана-аспекта в юнгианската аналитична психология. И двете означават първична енергия, чийто източник е над-персонален, т.е. свръхчовешки.

Това е понятието за кундалини, което представлява синтез на прочетеното от мен по тази тема:

„Това е обитаващата човешкото тяло духовна енергия, която може да бъде събудена, за да изчисти фината система у човека, и в крайна сметка да дари духовно търсещия с преживяването на божествения съюз. Тя е върховната Духовна Сила в човешкото тяло, която лежи навита на спирала в основата на гръбначния стълб. Когато се пробуди, се издига нагоре по системата от чакри по протежение на гръбнака, докато не избликне накрая в седмата чакра и предизвика преживяването, наречено Просветление“.

А това е понятието за мана в юнгианската анализа:

„Мана предполага наличие на някаква всепроникваща витална сила, първичен източник на растеж или магическо изцеление, който може да се уподоби на примитивното понятие за психична енергия. Маната може да привлича или отблъсква, да предизвиква разрушение или да изцелява, като се противопоставя на Аза с необикновена сила… Това е квазибожествена сила, която се приписва на магьосника, медиума, свещеника, доктора, факира, светеца или праведния глупак – към всеки, който има общо с духовния свят, достатъчно за да служи за негов проводник или да излъчва неговата енергия…“

Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг, с. 95

kundalini 1Както става ясно, и в двата случая става дума за енергия, на която – поради над-личностния й произход, човек може да бъде само проводник. Преживяването на тази протичаща през тялото енергия прилича на преминаването на огън или електрически ток. За огнената природа на енергията Кундалини говори и едно от значенията на тази дума – „змийският огън“. В книгата на Едуин Стайнбрекър „Медитация на вътрешния водач“ пише, че в епосът на племето мая – „Попул Ву“, кундалини се нарича хуракан или светкавица, а африканското племе зулу я нарича „огънят на боговете“. Мъжът на моя близка, която периодически има преживявания на кундалини (в началото те са дошли при нея под формата на паник-атаки, а след като се е освободила от страха, сега ги усеща като мощна струя енергия), се шегува с нея като й казва, че пак я е хванал трифазният ток.

Активизираното електричество в тялото има и своето физиологично обяснение, но целта тук е да намерим и духовното такова. А това не е трудно, защото в християнската религия огънят също има много специално място и то е образът на Светия дух. В евангелие на Лука 12.49, Исус казва: „Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?“ Юнгианската аналитичка Мари Луиз фон Франц разглежда Светия Дух като архетипов образ на „вид енергия, нещо като огън или електричество, което има въздействие върху материята“. Според нея:

„Той е мана – божествената сила, която много етнолози сравняват с мистичен вид електричество. То е нещо като божествена енергия, която прониква в някои обекти и удря някои хора. Царят има мана, жрецът също, както и менструиращата и раждаща жена, но също и дървото, ударено от гръм. Към маната трябва да се отнасяме с респект, било като я държим настрани чрез табу, било като я приближаваме, спазвайки някои правила…

Това е архетипова идея. Психологически можем да кажем, че е представа за въздействията на цялостната личност или за психична енергия, която на това ниво не се преживява като персонифициран образ на Бога, а по-скоро като имперсонален аспект на божествена сила… Аспекът мана, аспектът на Божествената същност като неперсонифицирана сила, в християнството се появява внезапно под формата на Светия Дух, който е вода, вятър и огън; вятър нахлува в къщата, пламъци се появяват над главите на апостолите на Света Троица, а в кръщението се представя като вода. Тук архетиповата идея за Светия Дух отново се появява като една неперсонифицирана сила с полуматериален аспект.“

Мари Луиз фон Франц, „Алхимията, символика и психология“, с.280- 283

Не е трудно да се види, че става дума за един и същи феномен, макар и наричан с различни имена – телесните симптоми при паник-атаките, събуждането на кундалини, преживяването на мана-аспекта. Става дума за една духовна, трансперсонална сила, която се подчинява на закони, различни от тези на материалния свят, и която може внезапно да нахлуе в живота на човека, донасяйки му благословия или разрушение. Това е важно да се знае – този вид енергия носи благословия, нейното пробуждане води до върховното преживяване на просветление, но тя може и да разрушава. Всъщност това противоречие е такова само на пръв поглед – може да се каже, че разрушаването е начинът, по който тя разчиства терена за върховното преживяване. Не случайно за нея се казва, че при своето издигане тя изчиства, поглъща и премахва всички безполезни неща (идеи, желания, чувства), които ни отклоняват от духовността, но не като абсорбира негативностите, а ги премахва, изгаряйки ги със силата на огъня.

Именно разрушителният аспект на пробуждащата се кундалини е този, който буди толкова много страх при паник-атаките. И въпреки че понякога този страх има основания (защото пробуждането на кундалини също така крие и опасности и в следващата статия ще пиша и за това), когато става дума за паник-атаки, именно този страх се превръща в основната преграда за справянето с паник-атаките. Затова е добре да се знае, че това, което се разрушава при тях, е именно старата идентичност, малката ни земна самоличност, която е свикнала да държи всичко в живота под контрол. Както и че срещата със смъртта има най-вече символен смисъл, а не буквален – тя идва, за да отвори пространство за ново разбиране и разширяване на съзнанието.

„Погрешната съзнавана нагласа води до контрареакция от несъзнаваното и тогава настъпва паника… Пристъпите на паника винаги са симптом на слабо Аз-съзнание, което не може да се справи с несъзнаваното и се потапя в страхове“.

Мари Луиз фон Франц, „Анима и и анимус във вълшебните приказки“, с. 34

Несъпротивление, осъзнато дишане, будно присъствие и пускане на контрола са подходящите мисловни нагласи за справяне не само с паник-атаките, но и с всеки вид страх, който срещата с несъзнаваното провокира. Моя близка, която сама се е излекувала от паник-атаките, е направила точно това. Един ден след като била измъчена до крайна степен и безсилна да направи каквото и да било, за да спре будещите ужас преживявания, си казала: „Ами ако трябва да се мре, да се мре. Не мога повече, не издържам на това напрежение.“ И се отпуснала – предала се, когато поредната вълна от треперене и задушаване дошла. Преживяването дошло, но и си отишло. А тя останала жива. Така постъпила и следващия път, когато същото преживяване дошло – предала се на Божията воля. Преживяването дошло и отново си отишло. И тя пак останала жива. С течение на времето това ставало все по-леко и по-леко, докато накрая съвсем се освободила от страха, а преживяванията на преминаващата през нея енергия също започнали да се променят.

Основното, което помага в подобен случай, е запазването на един буден присъстващ център, който стои стабилен, докато „разрушенията по периферията“, се случват. Това – заедно с разширяването на разбирането за природата и смисъла на произтичащото – е средството за засилване на Аз-съзнанието, за да може то да се справи с прилива на съдържания от несъзнаваното. Не случайно К.Г. Юнг проявява голям интерес към кундалини-йога, виждайки в познаването на кундалини средство да се опише срещата с несъзнаваното.

„Според Юнг символиката на кундалини-йога подсказва, че странната симптоматология, която пациентите понякога представят, всъщност се дължи на събуждането на кундалини. Той твърди, че познаването на тази символика помага за разбиране на неща, които биха се разглеждали като страничен продукт на болестния процес, а не като значими символни процеси с обяснение за особената локализация на някои симптоми.“

„Психология на кундалини-йога“, бележки от семенара на Юнг от 1932 година, с. 37

Ако трябва да обобщя всичко казано по-горе за паник-атаките, то би било следното:

  • Информирайте се, четете, запознавайте се с най-различните научни теории, описващи природата и начина на справяне с паник-атаките. Знаенето помага! То помага да се справим със страха от страха и когато преживяването дойде, да имаме нещо под ръка – като подходяща за случая техника за дишане, релаксация, визуализация и други.
  • Информирайте се, четете, запознавайте се с най-различни гледни точки, описващи природата и начина на овладяване на пробуждащата се кундалини. Знаенето помага! То премахва блокажите на нивото на ума и помага човек да се довери на Първоизточника, от който същата тази енергия идва, за да разчисти старото.
  • Не добавяйте към вече съществуващия страх още един страх – страха от страха. Това само засилва нещата и ви вкарва в порочния кръг на засилващите се страхове. Вместо това изберете да присъствате без съпротивление докато вълната на енергията премине през вас. С времето ще разберете, че сте способни да удържате все по-големи порции от тази енергия с все по-малко страх. В един момент ще остане само преживяването на енергията и няма да има никакъв страх.
  • Паник-атаките са нещо повече от това, което изглеждат на пръв поглед. И това нещо повече е, че вие самите сте нещо повече от това, което сте свикнали да мислите за себе си. Освен материални, ние сме и духовни същества, и точно това – със силата на вътрешната принуда, паник-атаките ни карат да разберем. Това, което започва със страх, впоследствие може да се превърне в най-голямата ни благословия.

На една от групите, които водех, се оказа, че половината от участниците са имали или все още имат пристъпи на паник-атаки. Когато възкликнах с изумление на тази статистика, един от участниците каза: „Какво се учудваш, Ками? Светът се пробужда за любовта!“ Погледнах го с благодарност. С него се познавахме много добре – той беше един от тези хора, които бяха преминали през сериозни паник-атаки и беше успял да се освободи напълно от тях. А пробуждането от земетръсния период, през който беше преминал, бе довело до огромна, необратима промяна в съзнанието му. Той беше По-голям и Разширен.

Вече знаеше, че обратното на страха е любовта.

Камелия