публикувано 23.03.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

За този специален дар трябва да се почака по-дълго

„Въпреки всичко, което като че ли се опитват да ни внушат популярните напоследък книги от типа „Помогни си сам“, нашето емоционално и духовно пътешествие е по необходимост бавен процес – понякога дори агонизиращо бавен. Така е, защото гледната точка на интелекта, макар и обикновено полезна, не винаги е достатъчна. Негласната обединяваща теза на повечето книги за самопомощ гласи, че просто трябва да идентифицираме онова, което блокира пътя ни, а после интелектът ще ни помогне да го обработим и премахнем. За съжаление обаче израстването на човека никога не се е базирало единствено и само на интелекта. Задачата ни в този живот е да почувстваме и преживеем истината чак с костите си – а за този специален дар трябва да се чака по-дълго…

Никак не е случайно, че централните метафори на две от нашите водещи духовни традиции подчертават продължителната агония на чакането, предшестващо спасението и присветлението. Преди просветлението Буда е принуден да чака под дървото и да си спомни десет хиляди болезнени прераждания, а Исус Христос трябва да изтърпи предателството в Гетсиманската градина, да увисне на кръста, а след това да чака още цели три дена, докато се прероди. Тези два примера са ярки метафори за умението да не се предаваш и да чакаш правилно дори и в страданието, което на пръв поглед изглежда безкрайно – защото усилието си заслужава. Когато ни боли ние се изкушаваме да се поддадем на объркването, изкушаваме се да се предадем и да действаме под импулса на страха или желанието, които автоматично се пораждат у нас. Но както ни помня оцелелият от холокоста психолог Виктор Франкъл: „Онова, което иска да дари светлина, трябва да се научи да понася горенето“.“

Д. Гордън, „Съзнателно сънуване“

Коментар: Единият от конфликтите между Егото и Душата е по отношение на бързината, с която трябва да стават промените в живота ни. Когато имаме идея какво да направим и въпреки нашия план и вложени усилия не се получава, Егото ни се чувства измамено. Но Душата знае – духовният процес на пробуждане има друга логика. Често тя преминава първо през процесите на разграждане и освобождаване (от илюзии, фалшиви претенции, гордост, привързаност и др. стратегии на Егото за получаване на удовлетворение), които са болезнени и нелеки. Вчера Камен е публикувал коментар, в който е сложил линк към едно клипче от youtube в което една будистка монахиня говори за диалога между Далай Лама и един човек, който го пита кой е най-бързия и лесен път към просветлението – и Далай Лама започва да плаче в отговор… защото такъв няма! Всички искаме нещата да стават бързо и лесно, но когато става въпрос за душевни процеси, логиката е друга. Един от уроците на егото е да овладее нетърпението – тогава идва дарът да се живее в настоящия момент – единствената реалност. Камелия