„Обаче именно нашата Душа, а не Егото ни, сътворява нашия живот.
Например Душата може да избере да преживее боледуване или други видове загуба или страдание като начин да бъде посветена в по-голяма мъдрост, така че да израснем. Подобни избори са проклятие за Егото, чиято функция е да ни помага да бъдем здрави и добре действащи, а следователно Егото се чувства измамено, когато се случват такива неща (точно както Душата се чувства изхитрена, когато Егото превръща сигурността и статуса в свои главни приоритети).“
Каръл Пирсън, „Да пробудиш героите в теб”
Творчеството на земята е трудно само ако не знаем, че неговата истинска цел е сътворяването на себе си. Желанието да творим навън и постигаме външни цели осигурява горивото да го направим. Когато знаем това, много от вътрешните ни конфликти ще бъдат решени. Всеки път, когато по пътя към осъществяване на нашето желание се изправи препятствие, достатъчно е да си зададем въпроса: „Как бих могъл да използвам дадената житейска ситуация, за да развивам вътрешните качества, които в момента ми липсват?“
Най-общо разликата между „искам“ и „нуждая се“ е разликата между нещата, без които можем да минем, и истински важните неща за нас. Когато използваме конфликта между желанията по правилния начин, той се превръща в средство за осъзнаване на истинските ни приоритети. И тъй като външното и вътрешното са две страни на една и съща монета, ние избираме коя част от монетата да видят очите ни.
По правило виждаме първо външното и едва след като преживеем фрустрацията от осуетеното ни желание, можем да насочим погледа си навътре и да зададем въпроса: “Какво всъщност искам?“ Искам той/тя да ме обича или имам нужда от любов (дори това да означава, че той/тя няма да ми даде това, което искам)? Искам да постигна тази своя амбиция или имам нужда да реализирам душевния потенциал, заради който съм се родил на земята (дори това да означава нещо съвсем различно спрямо моите представи)? Искам да имам дом и пари или имам нужда да развия чувство за сигурност и вътрешна ценност, което е независимо от материалните условия, в които се намирам?
Няма нищо лошо да искаме различни конкретни неща от външния свят. Проблемът е, че когато се събуди индивидуационният импулс, това означава събуждането на душата. А за нея по-важно от външното е вътрешното. Тогава, ако тя поиска да развиете качеството търпение, ще ви изпрати много пречки по пътя, докато се освободите от представата си кога трябва да се случват нещата. Ако ви липсва увереност в себе си и прекалено силно се влияете от мнението на другите хора, животът ще ви поднесе разочарования от тях, а близките ви хора няма да ви разбират и подкрепят. Ако ви липсва милосърдие и прошка, той ще ви изпрати грешници или вие самите ще направите нещо, за което горчиво ще съжалявате. Примерите, които могат да се дадат, са много, но общият принцип е един и същ – конфликтът на желанията се решава на нивото на душата. Често пъти именно подобно неразбиране е причината хората, започнали психотерапия, да не постигат търсената промяна – те я търсят вън, а не вътре в себе си.
Когато дойде моментът за развитието на душата, съзнателните намерения за промяна по начина, по който си я представя егото, започват да бъдат осуетявани. Например ние искаме да излезем от депресията си, но ако нашата „вътрешна Инана“ е на път към долното царство, стигнала е до третата врата и остават още няколко, през които да премине, докато стигне до сестра си Ерешкигал, дори и със съзнателната си нагласа да си казваме, че искаме да излезем на горната земя, нищо не се получава. Желанието на душата е за развитие и не се интересува от това, че земният й представител иска други неща. В такива случаи дори да решим да правим правилните неща (например да спортуваме и да излизаме с приятели) не ни достига енергията, за да ги реализираме. Вместо това стоим встрани от потока на живота и единственото, което искаме, е да ни оставят на мира.
Има много примери за разликата между „искам“ и „нуждая се“ и основното за тях е, че това е разликата в желанията между земната и душевната част на Аза ни. А тези желания се задоволяват по различен начин – на конкретно, външно, материално ниво (както иска егото), или на символно, вътрешно, психично (желанието на душата). Когато влезем в период, когато земните ни желания започнат да се осуетяват, това е знак да си зададем въпроса: “Какво иска с това да ми каже душата?”
Има една мисъл на Байрън Кейти: „Как разбирам, че нямам нужда от това, което нямам? Като го нямам.“ Аз бих я перифразирала така: „Как разбирам кое е най-силното ми желание? Като видя кое е това, което в момента ми дава животът.“ Когато знаем, че външният свят отразява вътрешния, ние започваме да синхронизираме желанията между двете части на Аза си.
Разграничаването между „искам“ и „нуждая се“ е ориентир за различаване на същественото от несъщественото. Когато го направим, настъпва вътрешна хармония, защото светът (и ние в него) винаги ще се различава от нашите представи как трябва да изглежда. Разбираме, че всичко, от което имаме нужда, го имаме точно тук и сега, и се успокояваме. Приемаме, че всичко, което се случва в живота ни, е привлечено от нашата душа, за да подпомогне нашето израстване. И вместо да негодуваме, че желанията ни не се осъществяват, разбираме кой е правилният начин да превърнем препятствията по пътя в средство за нейното развитие.
Камелия Хаджийска
