Най-кратката дефиниция за „карма“ е закон за причината и следствието, според който човек е отговорен за последиците от своите избори на нивото на душата – вечната и безсмъртна част у нас. Тадеуш Голас, автор на книгата „Ръководство за просветление за мързеливи„, дава една малко по-различна гледна точка. Според него:
„Кармата не се явява точния „разчет” за това, което сме извършили в миналото. Тя се заключава само в това, че повдигайки нивото на своите вибрации можете да се сблъскате с тази форма на опита, която сте отхвърляли в миналото или да се окажете в ситуация, различна от тази, към която се стремите в момента. Ако се опитате да се съпротивлявате, ще се спуснете до низшето ниво на вибрации. Но ако спокойно се отнесете към неприятните събития, умствено ги усвоявате и обичате себе си за това, че те са ви неприятни, то вие продължавате своя възход към върха.“
Тадеуш Голас, „Ръководство за просветление за мързеливи“
Това е гледна точка, която произтича от другия основен закон за въплъщението на душата в света на материята- аконът за дуалността, според който всяко нещо в света на материята има своята противоположност. Затова ние, бидейки материални същества с тяло, ние сме носители и на двете противоположности в себе си. Кармата е цената, която човек плаща за познанието, когато му се „отварят очите и стане като боговете.“ Затова единственото средство за справяне с кармата е любовта. Тя единствено може да интегрира противоположностите в едно цяло, защото не осъжда и не се съпротивлява, а приема и прощава.
„Според това колко спокойно посрещате и обичате всяко обезпокоително явление, вие ще започнете да осъзнавате, че нито едно зло, което ви грози, на практика не е изчезнало от този свят. Изчезнали са само потискащите ви чувства на униние и безпомощност, научили сте се да прокарвате своя път през бурни вибрации и те вече не ви безпокоят… Много е приятно, че пътят, който облекчава нашите страдания на физическо ниво, е също и път към висше духовно познание.
Този път е много прост: Никакво съпротивление. “
Т. Голас
Смятам, че подобна гледна точка е много лечебна, защото създава нагласа, помагаща интеграцията на психичната сянка. Тъй като разглежда „тъмната част“ от човешкия опит не като грях, а като неизбежна последица от дуалността и условие за пораждане на рефлексивно съзнание, тя помага човек да излезе от невротичния порочен кръг на „вина-наказание“ и да влезе в лечебния цикъл „любов-изкупление„.
Любовта от духовна перспектива е различна от привличането между хората и нейната основна практика е проста: „Никакво съпротивление.“ Така обединяваме противоположностите в себе си и решаваме уравнението за дуалността.
Камелия
