Има голяма разлика между здравословния скептицизъм и параноята. Конспиративните теории около ваксините са израз на второто – проекция на един вътрешен фактор, който в аналитичната психология на Юнг се нарича колективно несъзнавано и който е общата душа на човечеството. А развитието на тази душа неизбежно преминава през социални кризи и вътрешно разцепване; вътрешните конфликти в общата ни психика се материализират чрез психични болести, войни, епидемии, социални кризи, граждански бунтове, докато се роди третото, което да надрасне/трансцендира конфликта.
Проблемът е, че в тези периоди на обновление, съвсем като в кривите огледала на Дявола, информацията силно се изкривява и местата на нещата се подменят. В поредната ситуация, която в момента ни разделя като общество – ваксинирането, някои хора се гордеят, че са българи, защото са много свободолюбиви, свободомислещи и напредничави. Според данни от проучване на Евробарометър, истината е точно обратната. Ние, българите, не само че сме най-бедната страна в ЕС, но сме и най-малко грамотната, що се отнася до интереса към науката и развитието на технологиите – 57% от българите заявяват, че не им трябва да знаят научни новини.
Трикът на това, което в религията се нарича „дявол“ е, че ни кара ни да гледаме в погрешната посока и да решаваме емоционалните си проблеми като търсим врага вън от нас. Обратното на това е да преживеем мъчителни вътрешни конфликти, в които да изстрадаме срещата от тъмнината вътре в себе си. А този път не е никак лесен. Известният библейски израз, че „Мнозина са звани, но малцина призвани“ отразява именно този път в който сме наясно, че Противникът е вътре в нас и се налага за дълго време да увиснем на кръста на противоположностите, които раздират душите ни.
И тук идва другото – позитивните импулси за развитие на общата ни човешка душа първоначално се проявяват в негативните им форми. В аналитичната психология на Юнг се използва изразът „левия крак на несъзнаваното“, което означава, че обновлението на архетипа първоначално се проявява в неговата негативна форма.
Как изглежда това в сегашната ситуация на границата на две епохи – отиващата си епоха на Рибите и идващата епоха на Водолея, символ на много неща, сред които вероятно най-важните са свободата, индивидуалността на човека и себепознанието?
Тук много мога да пиша, затова ще се спра само до едно – до свободата. Свободата като духовно качество, проявено в зрелите му форми, няма нищо общо със свободата, проявена по един външен материален начин, а именно „да не ме ограничават да правя това, което искам“. Свободата от ограниченията е детската представа за свободата. За да съзреем психически и да проявим свободата в нейните зрели форми, се налага всъщност да преминем през точно обратното – през дълги периоди на ограничения и социална изолация. Символ на това в религията и митологията е преминаването на Героя през пустинята. Ритуалите в духовните инициации също задължително включват в себе си изпитанието на самотата, защото само така можем да се срещнем с вътрешните си демони и да ги преборим.
В този смисъл зрелите форми на свободата не се отнасят до това да мога да правя това, което искам, а е поемане на отговорност за своите избори. Това означава, че ако съм поставена в ситуация на ограничение, аз правя избор в рамките на това ограничение и поемам отговорността да изстрадам последствията от него, дори и това да означава, че ще премина през период на лишения и страдание. Например, ако реша да не се ваксинирам, така да бъде. И, ако това ме лиши от предимствата на зеления сертификат или запазването на работното ми място, аз ще поема последствията от този избор. Но няма да се боря за премахване на ограниченията, които са създадени да предпазват едни други хора, които искат да бъдат защитени от постиженията на науката и мерките на държавата.
Има една мисъл на Виктор Франкъл най-добре описва психологическия смисъл на ограничението:
„Когато вече не сме в състояние да променим дадена ситуация, сме принудени да променим себе си.“
С други думи, ограничението ни тласка към промяна, но това е вътрешна промяна! В това е критерият за зрелостта на психичните ни реакции спрямо процесите на изолация и ограничения, които пандемията в момента ни налага отвън – той е в начина, по който реагираме на ограниченията. И особено мъчително ми е да наблюдавам как негативните форми на борба за свободата (негативния puer aeternus) се проявяват именно сред хората с духовни ценности и идеали. Докато виждаме врага вън от нас, нищо нито вътре в нас, нито в колективната ни психика се променя. Вместо това, движени от емоцията на гнева, виждаме врага чрез проекция.
Казвам проекция, защото в дъното на всяка силна емоция стои проекция, а социалните институции, политическите партии, държавата са едни от най-привлекателните обекти на проекция в периоди, когато колективното несъзнавано, общата ни душа, се готви за поредния си ъпдейт, но просто първо влиза с левия си крак.
Достатъчно е да си спомним какво се случи през Втората световна война. Хитлер, ако не беше подкрепен от ентусиазма и подкрепата на хората, които резонираха с колективните идеи на несъзнаваното, на които той беше говорител, щеше да си остане един обикновен неудачник, някакъв луд, жалък комплексар с мания за величие и превъзходство. Става ясно, че проблемът не е в това, че той е бил такъв, а че милиони са се идентифицирали с посланията, които той им казва.
Това е значимият проблем, който и в момента наблюдаваме в момента, когато отново сме в период на активни социални промени, несъзнаваното отново е активирано, но тъй като позитивните промени първо влизат с левия си крак, ценностите на свободата, индивидуалността и критическото мислене се проявяват първо в техните изкривени материални форми. Това ще рече, че човек не е диференциран от импулсите, които идват от дълбините на собствената му психика и, вместо критическо мислене, проявява параноя и вярва в конспиративни теории. Вместо прояви на свободата по един вътрешен и отговорен към другите хора начин, има тийнейджърски порив за свобода от външните ограничения.
Но как да обърнем погледа си навътре, след като да виждаме Противника вън от нас ни дава усещането за морално и интелектуално превъзходство над другите?! Отклонява погледа ни от болката, депресията и безсмислието и вместо това ни дава вдъхновение, революционен порив и дори смисъл? Какъв човек трябва да си, за да избереш да не бягаш от болката си и да признаеш своите ограничения, страхове и чувство за непълноценност? Защото именно това е основното послание, което пандемията ни носи – срещата със смъртта, преживяването на собствената ни крехкост и уязвимост пред сили, върху които нямаме контрол.
В предговора към първото издание на книгата си „Две студии по аналитична психология“, Юнг пише:
„Психологическите проблеми, съпътстващи сегашната война – преди всичко невероятното занемаряване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираното настървение да се руши, нечуваният потоп от лъжи и неспособността на хората да възпрат кървавия демон, – са подходящи, повече от всичко друго, да поставят непрестанно пред погледа на мислещия човек проблема за хаотичното несъзнавано, неспокойно дремещо под пласта на подредения свят на съзнаваните процеси. Тази война показа на културния човек, че той все още е варварин, и същевременно – каква желязна тояга за усмиряване му е приготвена, ако евентуално отново би му хрумнало да прехвърля върху околните отговорността за собствените си лоши качества. Обаче психологията на отделния човек съответства на психологията на нациите. Онова, което правят нациите, го прави всеки отделен индивид, а докато го правят отделните индивиди, ще го правят и нациите. Само промяната на нагласата на отделната личност ще бъде началото на промяна в психологията на нацията. Големите проблеми на човечеството никога не са били решавани чрез валидни за тях закони, а винаги само благодарение на обновяване на нагласата на отделния човек. Ако някога е имало период, когато себеосъзнаването е било неотменна необходимост и единствено правилната стъпка, то това е нашата епоха на бедствия. Обаче съзнаващият дълбоко в себе си се натъква на бариерите на несъзнаваното, което е именно онова, което непременно трябва да узнаем„. с.12
Годината, в която той е писал този предговор, е 1916 та, по време на Първата световна война. След тази война идва Втората световна война, още по-опустошителна, още повече разделила нас, човечеството на две воюващи помежду си части. В момента отново преминаваме през епоха на бедствия, макар че темите, които ни разделят нас, хората, са различни. Ако обаче успеем да обърнем погледа си навътре и имаме честността и смелостта да видим Противника в дълбините на собствената си психика, едва тогава имаме шанс за истинското обновление – както индивидуално, така и като нация и като човечество.
И, ако „несъзнаваното е нещото, което трябва да узнаем“, как точно да направим това опознаване?
Правим го като сме наясно, че несъзнаваното разкрива своите съдържания първо чрез проекция. Кара ни да гледаме навън, а не вътре в себе си. Става ясно защо вярата в конспиративните теории, която в психологията се разглежда като признак на ниски нива на психично здраве, е толкова упорита – вътре в нас има нещо, което се стреми да види Голямата картина, защото знае, че под повърхността на видимото текат скрити процеси, които дърпат конците на видимия свят. Именно тези процеси се виждат чрез проекция в скритите действия на световен елит от богаташи, на Бил Гейтс или на материалните интереси на фармацевтичните индустрии. Но вярата в конспиративните теории е израз на параноя и и ниски нива на психично здраве, защото истинският скрит агент, който ни дърпа конците, е несъзнаваното, което трябва да узнаем като се вгледаме в дълбините на собствената си психика. Цялото има и едно Тъмно лице и именно това лице се обновява вътре в собствените ни души.
Като психотерапевт съм наясно, че защитните механизми на отричането, проекцията, рационализацията, имат своето място в психичните реакции на индивидите, които все още нямат достатъчно силен Аз, за да удържат противоположностите вътре в себе си. Тези хора нямат капацитета да превърнат външния конфликт във вътрешен и затова ще използват целия арсенал от когнитивни изкривявания – генерализиране, черно-бяло мислене, емоционално основаване и така нататък, само и само за да избегнат срещата с болката и тъмнината в собствената си психика.
Това мое споделяне не е за тях, защото знам, че те, така или иначе, няма да го разберат – фанатизмът също е един от защитните механизми в подобни ситуации.
Това мое споделяне е за хората, които не са толкова крайни в своите възгледи и искат да разберат как да помогнат за трансформацията на Цялото. На тези хора бих предложила да четат Юнг, защото от всички психологически теории, с които съм запозната, именно неговата аналитична психология отива на най-дълбокото. Но, тъй като Юнг е много труден и сложен за четене, сега реших да споделя поне основното му послание – за необходимостта от това да оттеглим проекциите си и да потърсим врага първо вътре в себе си; да превърнем външния конфликт във вътрешен конфликт като поемем върху себе си кръста на страданието.
И, вероятно съвсем първата стъпка в този труден процес е да признаем границите на своето знание и именно оттам да започнем.