Една дзен история история, разказана от Ошо:
„Животът се движи толкова бързо; той е динамика, не е статичност. Той не е застояла локва, той е Ганг, той непрестанно тече. Той никога не е един и същ в два последователни момента. Затова едно нещо може да е правилно в този момент, а да е неправилно в следващия. Какво да правим тогава? Единственото възможно нещо е хората да се направят толкова осъзнати, че сами да могат да решават как да отговарят на променящия се живот. Ето една Дзен-история:
Имало два храма, които си съперничили. И двамата Учители – те сигурно са били само така наречени Учители, трябва да са били всъщност свещеници – били толкова много един против друг, че казали на своите последователи никога да не поглеждат към другия храм.
Всеки един от свещениците си имал по едно момче да му прислужва, да ходи да му носи разни неща, да изпълнява поръчки. Свещеникът на единия храм заръчал на своето момче:
– Никога недей да говориш с другото момче. Онези хора са опасни.
Но момчетата са си момчета. Един ден се срещнали на пътя и момчето от първия храм попитало другото:
– Къде си тръгнал?
Другото момче отвърнало:
– Където вятърът ме отведе.
То сигурно се наслушало в храма на разни велики Дзен-изречения, затова казало: „Където вятърът ме отведе“. Страхотна мисъл, истинско Дао!
Но първото момче било много смутено, обидено, и не могло да измисли какво да отговори. Обезсърчено, ядосано, а и малко виновно… „Моят Учител ми каза да не говоря с тези хора. Те наистина са опасни. Що за отговор е това? Той ме унижи.“
Момчето отишло при своя Учител и му разказало какво се е случило:
– Съжалявам, че говорих с него. Ти беше прав, онези хора са странни. Що за отговор е това? Аз го попитах: „Къде си тръгнал?“ – съвсем прост, формален въпрос – и знаех, че отива на пазара, така както и аз отивах на пазара. Но той рече: „Където вятърът ме отведе“.
Учителят казал:
– Предупредих те, но ти не слушаш. Виж сега, утре пак застани на същото място. Когато дойде, попитай го: „Къде си тръгнал?“, и той ще ти отговори: „Където вятърът ме отведе“. Тогава и ти ще бъдеш малко философ. Ще кажеш: „Но ако нямаш крака, тогава?“ – защото душата е безтелесна и вятърът не може да я отведе никъде. – „Какво ще кажеш за това?“
Момчето искало да е напълно готово; то цяла нощ си повтаряло все отново и отново. А на другата сутрин много рано отишло там, застанало на подходящото място и в точния момент другото момче пристигнало. Момчето било много щастливо, сега щяло да му покаже какво е това истинска философия. Попитало:
– Къде си тръгнал? – И зачакало. Но другото момче отговорило:
– Тръгнал съм да купя зеленчуци от пазара.
Какво да прави сега с философията, която научило?
И животът е такъв. Не можеш да се подготвяш за него, не можеш да си готов. В това е неговата красота, в това е неговото чудо, че той винаги те сварва неподготвен, винаги идва като изненада. Ако имаш очи, ще видиш, че всеки един момент е изненада и готовите отговори никога не са приложими.“
От Ошо
