Управление на времето от духовна перспектива

В един период от работата си водех фирмени обучения по темата за управление на стреса. По-късно тази тема се разви и стана „управление на времето и стреса“. Именно недостигът на време беше един от основните източници на стрес и затова трябваше да му се обърне специално внимание. Така се запознах с теорията за „четирите квадранта за управление на времето„, както и с прословутия „квадрант 2„, където се озовават хората, които истински добре управляват времето си. Въпреки че тя е много популярна, ми се прииска да я представя заедно с мои коментари към нея.

И така, ние управляваме времето си като вземаме решения кое да направим и кое да не направим, кое да направим сега и кое по-късно. Колкото по-амбициозен и отговорен е един човек, толкова повече неща иска да направи и толкова по-често се налага да взема подобни решения. Един ден тези амбициозни и отговорни хора може да станат шефове (макар че това не е задължително) и се превръщат в стресирани от недостига на времето мениджъри (същите, за които се правят обученията за управление на времето). На тези обучения им се казва, че управлението на времето е въпрос за определяне на приоритетите, а основните фактори, които стоят в приоритизирането на задачите са два – важност и спешност.

Именно от съчетаването между тези два фактора се получават четирите квадранта за управление на времето. Ето ги:

Според тази теория хората, които най-добре управляват времето си, са хората, които прекарват най-много време в квадрант 2 (важните, но неспешни неща). Примери за такива важни, но неспешни неща са:

• да спортуват – не е спешно, но ако се прави редовно, ще предотврати разболяване, което веднага ни вкарва в квадранта на спешните и важни неща (и впоследствие ще отнеме много повече енергия и ресурси за справяне, отколкото „профилактиката“ на здравето);
• да общуват с колегите си – да делегират пълномощия, да обучават сътрудниците си, да получават обратна връзка от тях, да създават доверие (всичко това им помага в дългосрочен план да вършат своята работа с по-ефективно, за по-малко време );
• да мислят стратегически и дългосрочно – с други думи, да оптимизират процесите на работа;
• да се обучават и самоусъвършенстват – не само защото нововъведенията са конкурентно предимство, но и защото това ги кара да се чувстват по-живи, по-удовлетворени и по-пълноценни (истинските критерии за успех в живота).

Въпреки че на пръв поглед изглежда, че става дума за управление на времето на работното място, квадрант 2 всъщност обхваща всичко в живота на човека – както професионално, така и лично. Стивън Кови, който е консултирал голям брой главни изпълнителни директори на големи корпорации, пише, че въпреки че те са успели да се изкачат до върха на стълбицата в професионалната си кариера, в същото време те са имали провалени бракове, отчуждени отношения със семейството, лошо здраве и никакъв личен живот. Това, казва той, не прилича на голям успех. И добавя, че когато човек се катери по стълбата на успеха, дори и да се изкачва много бързо, ако тя не е поставена на правилната стена, той няма да стигне до желаното от него място. Неговото предупреждение към хората, които се интересуват от управление на своето време, е, преди да започнат да се катерят по стълбата на успеха, да проверят какво за тях означава успех. Накратко, кои са истински важните неща за тях.

За целта е добре да си представят как биха искали да изглежда краят на живота им (или, както пише Кови, да си представят какво другите хора казват за тях в деня на погребението им). Иронията в дадения случай е, че смъртта и времето са много тясно свързани. На английски език крайният срок се нарича deadline и, тъй като времето измерва дължината на живота ни, да управляваме времето, означава да вземаме решения как да управляваме живота си. Именно нашата смърт е нашето истинско deadline и затова само тя може да ни каже кои са истински важните неща.

Търсенето на отговора на тези важни неща, както и намирането на време за тях, на езика на организационната психология са дейности в квадрант 2.

И тук идва другото важно нещо по отношение на управление на времето – доброто управление на времето се основава на умението да казваме „не“. Хората, които имат трудности да казват „не“, имат проблеми и с управление на времето. Рано или късно те разбират, че когато казват „да“ на очакванията на другите хора към тях, в същото време те казват „не“ на своите най-важни вътрешни нужди, ако те са различни от очакванията на другите.

„Когато усещате, че нямате достатъчно време, това което ви липсва, не е време, а пространство. Загубили сте своето пространство, за да бъдете тези които сте, какво сте и каквото сте тук и сега. Когато сте притиснати и не ви остава време, е време да направите място за духа…

Мартин Лутер, водачът на Реформацията, е разбирал това много добре. Той казвал, че се моли по един час всяка сутрин, но в дни, когато е знаел, че ще бъде „заринат от работа“ прекарвал един допълнителен час сутринта „на колене“. За логичния ум това няма много смисъл. В ден, когато е имал нужда от повече време, за да се справи с допълнителната работа, той е прекарвал два пъти повече в молитва. Повечето хора са склонни да правят точно обратното. За тях времето, което прекарват в духовни размишления, намалява пропорционално на изискванията на външния свят.“

Майкъл Тамура, “Отговорът си ти”, с. 44-45

Става ясно, че квадрант 2 за важните и неспешни неща се отнася до отваряне на пространство в живота ни, в което да има повече място за душата и грижата за нея. Предизвикателството тук е да съчетаем две привидно несъвместими неща – ограниченията на времето (което ни причинява стрес) и безграничността на душата (която ни свързва с вечността). Обединяваме тези двете като вземаме решения за управление на времето си (живота), изхождайки от най-важния приоритет – грижата за това, което не умира.

Друг начин да се каже същото е, че когато сте притиснати и не ви остава време, е време да направите място за духа…

Камелия Хаджийска