„… твоята отговорност е само към твоето собствено същество. Не върви против него, защото това означава да се самоубиеш, да се самоунищожиш. А каква е ползата? Дори и хората да те уважават, дори и да те смятат за един много трезв, порядъчен, достопочтен човек, тези неща няма да подхранят твоето същество. Те няма да ти дадат каквото и да е по-дълбоко прозрение в живота и неговата красота.
Колко милиони хора са живели преди теб на тази земя? Дори не им знаеш имената; дали изобщо са живели или не, няма никакво значение. Имало е светци и грешници, имало е много високоуважавани хора, имало е и всякакви ексцентрици, побъркани, но всички те са изчезнали – дори и следа не са оставили на земята.
Трябва да се интересуваш само от това да се погрижиш за тези качества, които можеш да вземеш със себе си, когато смъртта разруши твоето тяло, твоя ум, и да ги защитиш, тъй като тези качества ще са единствените ти придружители. Те са единствените истински стойности, и хората, които са ги постигнали – само те живеят, другите само се преструват, че живеят.
Една тъмна нощ се чука на вратата на Юсел Финкелщайн. Юсел отваря вратата. Агентът на КГБ казва с рязък тон:
– Тук ли живее Юсел Финкелщайн?
– Не – отговаря Юсел, застанал там в своята оръфана пижама.
– Не ли? Ами кой си ти тогава?
– Юсел Финкелщайн.
Агентът на КГБ го събаря на земята:
– Не каза ли току-що, че не живееш тук?
– Че на това живот ли му казваш? – отговаря Юсел.
Просто да съществуваш не винаги означава, че си жив. Погледни живота си. Можеш ли да го наречеш благословия? Можеш ли да го наречеш дар, подарък от съществуванието? Би ли искал този живот да ти се дава все отново и отново?“
Ошо, „За смелостта“
