Това е твърде добра статия, за да не я споделя. Нарича се „Катастрофата, наречена успех„, написана е от Тенеси Уилямс и я има в превод на български език, благодарение на създателя на сайта librev.com – Златко Енев. Сега реших да я „предам нататък„, защото виждам в нея продължение на темата от предишната статия – „Училище за родители – духовната перспектива“.
И така, Тенеси Уилямс нарича“катастрофа, наречена успех“ неочаквания огромен успех, който неговата пиеса „Стъклената менажерия“ му донася, изстрелвайки го от „несигурното наемателство на мебелирани стаи, разпилени из цялата страна“ в апартамент на първокласен манхатънски хотел. Това изтръгване от „буквална забрава и захвърляне във внезапна известност“ е пример за осъществена американска мечта. Проблемът е, че този успех за човек като Тенеси се превръща в най-големия му кошмар, когато, на фона на хотелски лукс и възторжени отзиви за пиесата си, той изпада в дълбока депресия, вътрешна празнота и духовна криза.
Агонията на Тенеси продължава около три месеца, завършвайки с операция на очите и последващо заминаване за Мексико. Там той намира спасение от известността и твърда опора под краката си, живеейки в близост до природата:
„Моята публична личност, тази джунджурия, направена от огледала, не съществуваше тук и по този начин естественото ми съществуване беше възстановено… Попитайте всеки, който е преживял онзи вид успех, за който говоря тук – Какво му е доброто? Може би, за да получите честен отговор ще ви се наложи да му направите инжекция със серум на истината, но думата, която той в края на краищата ще промърмори, е неподходяща за широка публикация.“
Ако има нещо добро в успеха на Тенеси, то е възможността му да преживее как изглежда „успехът„, който не го прави щастлив. Както и да зададе въпроса „Какво тогава е истински доброто?“
„Завладяващият интерес към човешките дела, плюс известно количество състрадание и морално убеждение, които първи са създали някакъв вид преживяване, което трябва да бъде превърнато в краски или музика, или телесни движения, или поезия, или проза, или каквото и да е нещо, което е достатъчно динамично и изразително – ето това е добро за вас, ако изобщо се отнасяте сериозно към целите си. Уилям Сароян е написал великолепна пиеса на тази тема – че чистотата на сърцето е единственият успех, който си струва да бъде постигнат. „Във времето на живота си – живейте!“ Това време е кратко и то никога не се връща назад. То се изплъзва докато аз пиша всичко това и докато вие го четете, а едносричната думичка на часовника гласи Loss, loss, loss, освен ако посветите сърцето си на нейната противоположност.“
Обичайно свързваме успеха с това да станеш Някой, но Някой е светска категория, която пред лицето на смъртта неизбежно се превръща в Никой. Както пише на колоната, оставена от хан Омуртаг, „Човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда“. Сигурността е удовлетворителна цел само за посредствени умове. Останалите биха се разболели. Затова:
„… публичният Някой, в когото се превръщате, когато „станете име“ е фикция, създадена от огледала, и единственият някой, който си струва да бъдете, е самотният и невидян от никого вие, който е съществувал от времето на първия ви дъх, и който е сумата от вашите действия, чрез което постоянно се намира в опасност да бъде профаниран от самия вас – и, знаейки тия неща, вие дори можете да преживеете катастрофата на Успеха!“
Тенеси Уилямс, в „Катастрофата, наречена успех“
Успехът и доброто са тясно свързани – успех е това, което е добро за нас. Друг е въпросът, че за да разберем кое е то, преди това се налага да преживеем и няколко „катастрофи“.
Камелия
