Това е твърде добра статия, за да се стърпя и не я споделя. Нарича се „Катастрофата, наречена успех„, написана е от Тенеси Уилямс и я има в превод на български език, благодарение на създателя на сайта librev.com – Златко Енев. Макар че я прочетох отдавна, сега намирам повода да я „предам нататък“, защото темата за успеха и какво е той, е една от основните теми, обсъждани в последната статия тук – „Училище за родители – духовната перспектива“.
„Катастрофа, наречена успех“ Тенеси Уилямс нарича неочаквания огромен успех, който неговата пиеса „Стъклената менажерия“ му донася, изстрелвайки го от „несигурното наемателство на мебелирани стаи, разпилени из цялата страна“ в апартамент на първокласен манхатънски хотел. Подобно изтръгване от „буквална забрава и захвърляне във внезапна известност“ за Тенеси е възможност лично да преживее популярния в Америка мит за Пепеляшка. Броени дни по-късно това същото се превръща и в друга възможност – да види как осъществената американска мечта се превръща за него в най-големия му кошмар, когато на фона на хотелски лукс и възторжени отзиви за пиесата си, той изпада в дълбока депресия, вътрешна празнота и духовна криза.
Агонията на Тенеси продължава около три месеца, завършвайки с операция на очите му и последващо заминаване за Мексико. Там той намира спасение от известността, както и твърда опора под краката си от естествения и близък до природата живот: „Моята публична личност, тази джунджурия, направена от огледала, не съществуваше тук и по този начин естественото ми съществуване беше възстановено… Попитайте всеки, който е преживял онзи вид успех, за който говоря тук – Какво му е доброто? Може би, за да получите честен отговор ще ви се наложи да му направите инжекция със серум на истината, но думата, която той в края на краищата ще промърмори, е неподходяща за широка публикация.“
Изглежда, че доброто в успеха на Тенеси е възможността лично да разбере, че този успех не е „успехът“, който го прави щастлив. Вероятно за човек с посредствена чувствителност и ограничена интелигентност подобен успех би бил удовлетворителен. Не и за Тенеси, който след подобна „катастрофа“ си задава въпроса, ако този успех не е доброто, какво тогава е добро? И отговаря:
„Завладяващият интерес към човешките дела, плюс известно количество състрадание и морално убеждение, които първи са създали някакъв вид преживяване,
което трябва да бъде превърнато в краски или музика, или телесни движения, или поезия, или проза, или каквото и да е нещо, което е достатъчно динамично и изразително – ето това е добро за вас, ако изобщо се отнасяте сериозно към целите си. Уилям Сароян е написал великолепна пиеса на тази тема – че чистотата на сърцето е единственият успех, който си струва да бъде постигнат. „Във времето на живота си – живейте!“ Това време е кратко и то никога не се връща назад. То се изплъзва докато аз пиша всичко това и докато вие го четете, а едносричната думичка на часовника гласи Loss, loss, loss, освен ако посветите сърцето си на нейната противоположност.“
Съгласна съм. Единственият успех, който си струва да бъде постигнат – отвъд видимостите на преходния светски успех, е „чистотата на сърцето“. Обикновено разбираме подобно твърдение едва след като лично преживеем успеха, който е имал Тенеси. Другият начин е като приложим малко проста логика – логиката на Мулла Насредин от тази притча.
„Случило се така, че Мулла Насредин се обърнал към високопоставен чиновник. Възмутен от наглостта му, Мулла Насредин не се стърпял: – Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти? – Като че ли не знаеш! Аз съм управителят! – Е, хубаво, и какъв ще станеш после? – Губернатор! – А след това? – Министър. – И още какъв? – Премиер. – И после какъв? – Никакъв. – Е, а аз сега вече съм никакъв. И тогава струва ли си да бъдеш толкова нагъл и високомерен?“
Обичайно свързваме успеха с това да станеш Някой, но Някой е светска категория, която пред лицето на смъртта неизбежно се превръща в Никой. Както пише на колоната, оставена от хан Омуртаг, „Човек дори и добре да живее умира и друг се ражда“. И, дори и да успееш да запишеш като хан Омуртаг името си в историята, след смъртта ти няма те има, за да го четеш. Също така, ако не сме твърде слепи за фактите, ще видим, че щастието, което изпълва сърцето ни отвътре, идва от съвсем различни от известността и богатството неща. Такива като усмивката на любимия, благодарността на човека, на който си протегнал ръка, радостта да изразяваш себе си в творчески актове, които не са задължително свързани със създаването на изкуство, а са нормална част от всекидневието – такива като готвенето, общуването, малките неща.
Сигурността е удовлетворителна цел само за човека, който е достатъчно късоглед, за разбере, че в този живот всъщност нищо не е сигурно. Същото се отнася и до известността и богатството – то може да бъде достатъчен източник на удовлетворение само за онзи, който е твърде беден вътрешно, за да се налага да го търси навън. За останалите хора истинското желание не е да бъдеш Някой – истинското желание е да бъдеш Себе си. Интересното е, че именно когато бъдем Себе си, ние се превръщаме за другите в Някой.
„Тогава вече знаете, че публичният Някой, в когото се превръщате, когато „станете име“ е фикция, създадена от огледала и,
че единственият някой, който си струва да бъдете, е самотният и невидян от никого вие, който е съществувал от времето на първия ви дъх, и който е сумата от вашите действия, чрез което постоянно се намира в опасност да бъде профаниран от самия вас – и, знаейки тия неща, вие дори можете да преживеете катастрофата на Успеха!“
Тенеси Уилямс, в „Катастрофата, наречена успех“
Имах клиентка, която беше влязла в големи вътрешни драми и копнееше за лекотата и свободата на живота. В една от срещите ни, когато работехме с въображението и серия от вътрешни образи, най-накрая тя се видя в образа на едно перце, но побърза да каже, че това не й харесва, защото в този образ тя е Никой. Попитах я как се чувства като перце – леко и свободно или, обратното, тежко и несвободно? Тя каза, че се чувства леко и свободно. „Имаш избор“, казах й тогава, „да станеш Някой, но за целта ще трябва да платиш цената на съпътстващата това тежест, или да бъдеш Никой, преживявайки вътрешната празнота по позитивен и пълен с творческа енергия начин.“
Успехът е това, което е добро за нас. Ако знаем кое е доброто за нас, успехът, който търсим – за себе си и за децата ни – по-късно няма да се превърне в катастрофа. Друг е въпросът, че тъй като лекотата и тежестта на живота са двете части от дуалността на Земята, обикновено, за да опознаем кой е истински удовлетворителния за нас успех, се налага преди това да преживеем и няколко „катастрофи“.
Камелия