„Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността.
Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.“
Елиф Шафак
Възгледът за средния път е в самата основа на будизма и значимият въпрос е „как?“ – как да престанем да се люшкаме от едната крайност към друга?
Един от възможните отговори е в двадесет и второто от Правилата на любовта от книгата на Е.Шафак „Любов“. Ако днес то идва при вас по принципа на синхроничността, вероятно е, за да ви напомни, да не обърквате играчката с действителността и да се дистанцирате от това, което мислите, че е реалност.
Харесва ми да вярвам, че реалността на материята е вторична спрямо реалността на Духа и в този смисъл е добре да не гледаме прекалено сериозно и прекалено отблизо на това, което ни се случва. Играчката не е истинското нещо. Когато гледаме прекалено отблизо на нещата от живота, ние реагираме прекалено лично, прекалено емоционално – като дете, което сега плаче, а малко по-късно се смее. Ако това е урокът, който Уроците на любовта донесоха днес при вас, може бе е време за дистанция като един от начините да не изпадате в крайностите на прекалено емоционалното реагиране.
Камелия
