Сет Годин е великолепен учител в часовете по лидерство и защото може да предугади какви са въпросите, които бихте задали, ако решите че все пак ще се осмелите да водите племе, вдъхновени от кауза, която ще създаде по-добро бъдеще за всички нас. Като например:
„Как да постигна всичко това?“
„Как да накарам шефа си да ми позволи да го направя?“
Или наистина трагичното:
„Има ли нерискован начин да се институционализирам в системата така, че да получа одобрение да осъществя промяна?“ с. 82, „Племена“
След което иронизира, че вероятно задаващият този въпрос търси начин да направи нещата без да се налага да изгори на кладата. И добавя:
„Наистина има, но вие вече знаете какъв е той. Отговорът е във вярата.
Никой няма да изслуша вашата идея за промяна, да поклати мъдро глава и да каже: „Добре, направи го.“
Никой няма да ви провъзгласи за лидер.
Никой няма да прегледа пауърпойнт презентацията ви и да ви подаде чек.
Промяната не става с искане на разрешение.
Първо предизвиквате промяна и чак после търсите извинение“. с. 82
Сет Годин обича да говори за еретици и за изгаряне на кладата. Осмеляването да поведеш хора без да имаш достатъчно формална власт за това може да е доста страшно за някои. Но кой казва, че автентичното лидерство е за хора, които искат да им е лесно?
