група за личностно развитие и себепознание
16 април 2011
Пътят на сърцето е пътят на следване на най-съкровените ни желания. И надмогване на страха, който възниква, когато решим да ги следваме. Често съм се чудела как изглежда да следваме сърцето си, ако то е пълно със страх? И разбрах – това означава да вървим към местата, които пораждат най-много страх – да поглеждаме в очите страха и да го надмогваме. Пътят на сърцето е път на освобождаване от страха и отваряне на място за любовта и вярата в себе си. Това е труден път, защото битката е вътре в нас. Срещу нашите страхове се изправят нашите най-съкровени желания и именно те ни дават енергията да продължим напред въпреки, че може би сме почти на път да се откажем.
Когато успеем да се свържем с енергията на желанието, всичко започва да става много лесно, започваме да се движим напред без усилие. Това е така, защото пътят на сърцето е пътят на любовта, пътят на най-малкото съпротивление. Вече нямаме нужда от силата на волята, за да постигаме целите си – достатъчна ни е силата на желанието, за да се движим напред. Дори да падаме и ставаме, дори и нещата да стават мъчително бавно понякога и се налага да чакаме да дойде подходящия момент или възможност, когато сме застанали на пътя на сърцето, ние сме застанали всъщност на пътя към себе си – и нашата най-важна цел става да живеем живот в хармония с вътрешната ни природа и уважение на истинската ни същност. Когато следваме пътя на сърцето си вече имаме по-ясен ориентир за това кое е правилно и погрешно от мненията и оценките на другите хора – вече имаме себе си. А когато имаме себе си, дори пътят на сърцето да ни води към различаване от общоприетото и напускане на познатото, ние можем да продължим напред и сами… докато не срещнем някой друг, който също самотно като нас крачи, следвайки своя път на сърцето си.
Когато следваме пътя на сърцето, дори и да стоим на едно и също място и да не предприемаме действие или нищо да не се случва, ние можем да стоим спокойни и да не се поддаваме на имулса да правим неща, които идват от ума и ни казват какво е редно. Защото сърцето може да чака, сърцето може да се доверява и сърцето може да обича. Дори и пътят по който да минаваме в дадения период от живота ни да не е особено приятен, ако го погледнем с очите на сърцето, ще намерим обич и към него. И ще закрачим по него леко, дори и да не е особено лек или приятен. Защото пътят на сърцето е пътят на любовта. Дори и да не сме все още стигнали там, накъдето сме решили, че трябва да стигнем, ако имаме обич, самото вървене по пътя става пристигане. Когато живеем в сърцето, от живота ни по естествен начин изчезват нагласи като „трябва“ и „правилно“.
Това е група, в която ще се свързваме със силата на желанието, която е по-силна от страха. И ще я използваме, за да водим битките в живота си, които ще ни донесат по-автентичен живот. Въпреки че това не са лесни битки, тяхната ценност е именно в това, че са трудни. Всички ние сме герои, защото, както казва Каръл Пирсън, героизмът не е запазена марка само за малък брой хора. Той е качеството на всеки човешки живот, посветен на битките на сърцето за живот, в който да сме верни на себе си. С помощта на полето на знанието, практическата работа с роли и взаимодействието с останалите участници в групата, ще изследваме как изглеждат тези вътрешни битки – сега, в този етап от живота ни, и каква е енергията на най-силното ни желание… накъде води пътят на сърцето ни.
Заповядайте!
Камелия Хаджийска
