Според Ошо, просветление и състрадание не е задължително да съвпадат – можеш да бъдеш просветлен и да нямаш състрадание. Такова просветление не носи нищо на другите хора – то е индивидуален акт на разцъфтяване на най-вътрешната ти природа, който обаче не обогатява по никакъв начин света и човечеството. Едва след Буда състраданието се превръща в първа цел за духовно търсещия – дори и преди просветлението, и именно в това Ошо вижда неговия най-голям принос:
„Доколко се засяга старият мистицизъм, настояването на Гаутама Буда върху състраданието е много нов феномен. Гаутама Буда създава исторически разделителна линия между миналото; преди него медитацията е била достатъчна, никой никога не е акцентирал върху състраданието заедно с медитацията. И причината за това е била, защото медитацията води до просветление, до твоето разцъфване, до твоето крайно изразяване на съществото ти. От какво повече имаш нужда? Дотолкова, доколкото това се отнася до индивида, медитацията е достатъчна. Величието на Гаутама Буда се състои във въвеждането на състраданието дори преди да започнеш да медитираш. Ти трябва да бъдеш по-любящ, по-мил, по-състрадателен.
Има скрита наука зад това. Ако преди човек да стане просветлен, той има сърце, което е пълно със състрадание, след просветлението има възможност той да помогне и на другите да постигнат същото блаженство, същите висоти, същото празнуване така, както той го е постигнал. Гаутама Буда прави възможно просветлението да стане заразително. Но ако човека чувства, че е пристигнал у дома, защо да се тревожи за останалите?
Буда за пръв път прави просветлението неегоистично; той го прави социална отговорност. Това е страхотен шанс. Но състраданието трябва да бъде научено преди да се случи просветлението. Ако не се научи преди това, тогава след просветлението няма да има нещо, което да се научи. Когато човек стане екстатичен сам по себе си, тогава дори състраданието изглежда, че го предпазва от неговата собствена радост – нещо като разстройване на неговата екстатичност… Това е причината да има стотици от просветлени хора, но много малко учители.
Да бъдеш просветлен не изисква задължително да станеш майстор (учител). Да станеш майстор означава, че ти имаш огромно състрадание и се усещаш засрамен да отидеш в тези прекрасни пространства, които просветлението прави достъпни. Ти искаш да помогнеш на хората, които са слепи в тъмнината, губещи пътя. Тогава това става радост, а не разстройване.
Всъщност, тогава дори екстазът става още по-богат, когато видиш толкова много хора, разцъфтяващи около себе си; ти не си самотно дърво, което разцъфва в гора, където нито едно друго дърво не разцъфтява. Когато цялата гора разцъфва с теб, тогава радостта се увеличава хилядократно; ти си използвал своето просветление, за да донесеш революция в света. Гаутама Буда не само е просветлен, но е просветлен революционно.
Неговата загриженост за света, за хората, е огромна. Той е учил своите последователи, че когато медитираш и усещаш тишина, ведрост, и дълбока радост блика вътре в твоето същество, не се захващай за нея, а я дай на целия свят. И не се безпокой, защото колкото повече даваш, толкова повече ще си способен да получаваш. Този жест на даване е от огромна важност веднъж след като разбереш, че даването не взема нищо от теб; точно обратното, то увеличава твоя опит. Но човекът, който никога не е бил състрадателен, не познава тайната на даването, не познава тайната на споделянето.
За мен подобно разграничение между просветление и състрадание има много голяма ценност. Ние сме склонни да свързваме просветлението с целта на духовно търсещия човек, а сега става ясно, че без състраданието то няма особено голяма стойност. И именно състраданието е основното послание и в християнството, т.е. мита, който живее в подсъзнанието на западния човек.
Камелия Хаджийска
