„Няма лесни и прости формули. В отношението си към всичко преживяно сме длъжни да изпитаме известна празнота и мъчително незнание…
Ако обаче волята ви е твърдо прикована към доброто и сте готови да изстрадате цялото страдание, когато не е съвсем сигурно кое е добро (а така, струва ми се, е в 98,7 на сто от случаите), подсъзнанието ще води съзнанието ви една крачка напред в правилната посока. Иначе казано, ще постъпвате правилно. Но няма да можете да си позволите лукса да го знаете в момента на действието. Всъщност, ще постъпвате правилно, именно защото сте били готови да се откажете от този лукс. И ако този съвет ви изглежда твърде мъгляв, спомнете си, че почти винаги по света злото се извършва от хора, които са абсолютно сигурни, че знаят какво правят.“
Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш Бог“, 3
Вървим напред по Пътя си, водени от добри намерения, но доколко сигурно е, че те не водят към ада? Вероятно първата стъпка към доброто е да се откажем от категоричната убеденост в своята правота. А следващата е да платим цената на „мъчителното незнание„, докато дойде моментът да разберем по плодовете за това каква е била истината. Изглежда, че душевната истина е само лично изстраданата истина – вървенето по един неутъпкан път, без ясни указателни знаци и водачество на един тих вътрешен глас, заглушаван от страхове и външни указания.
