„Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото.
Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.“
Елиф Шафак, „Любов“
Това е един труден урок на любовта, но безкрайно възнаграждаващ, когато се научи. Наградата е лекотата на нищото вътре в нас. Това, което аз познавам от този урок, в по-голяма степен е усилието да го прилагам на практика, отколкото преживяването на наградата от положения труд – съзнанието на празнота. Но и малкото опит, който имам в това отношение, е много окуражаващ – като вятър, който не среща никакво съпротивление по пътя си и с лекота заобикаля това, което застава на този път… Като тръба, през която тече всичко, но нищо не се задържа в нея, а изтича надолу… Като отвореност и преживяване за тук и сега… такова, каквото е.
Това е един много хубав урок, който днес идва при вас чрез принципа на синхроничността. Възползвайте се от дара на празнотата – сега! Камелия
