„Докато его-умът управлява живота ви, не можете да се почувствате истински удобно, не можете да намерите покой или себеосъществяване, освен в кратките мигове, в които постигате желаното, когато се осъществи някакъв ваш силен стремеж.
Тъй като егото е изкуствено създадено себеусещане, то има нужда да се идентифицира с външни неща. Трябва постоянно да бъде защитавано и подхранвано. Най-честите отъждествявания на егото са свързани с имущество, професия, социално положение и признание, знания и образование, физически облик, специални способности, връзки, лична и фамилна история, убеждения, както и с политически, национални, расови, религиозни и други колективни самоличности.
Нищо от тези неща не сте вие.
Страшничко ли ви се струва? Или изпитвате облекчение? Рано или късно ще трябва да се откажете от всички тези неща. Сигурно още ви е трудно да го повярвате и аз, разбира се, не ви карам да вярвате, че самоличността ви не е в нищо от тях. Сами ще узнаете, че е така. Това ще стане най-късно, когато почувствате наближаването на смъртта. Смъртта е събличане на всичко, което не сте.
Тайната на живота е в това да „умреш преди смъртта“ – и да разбереш, че смърт няма.“
Екхарт Толe, „Силата на настоящето“
