от автора на книгата „Силата на настоящето“ Екхарт Толе
„Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е.
На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка, на емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си. Умът винаги се стреми да отрича Настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание – и от „егото“ на ума.
Защо умът винаги отхвърля и се съпротивлява срещу Настоящето? Защото не може да функционира и да запази властта си, без да има време, което означава да има минало и бъдеще, затова възприема безвремието на Настоящето като заплаха. Всъщност умът и времето са неразделни.
… Да, имаме нужда от ума, както и от време, за да функционираме в този свят, но настъпва момент, когато те превземат живота ни и там именно се появяват нездравото, болката, скръбта.
… Как да спрете да създавате време?
Проумейте дълбоко в себе си, че настоящият момент е всичко, което ще имате някога. Направете го център на живота си. Докато преди сте били във времето и сте посещавали Настоящето само за кратко, сега се установете в Настоящето и се отбивайте за малко в миналото и бъдещето, когато това се налага поради практически аспекти на настоящата ситуация. Винаги казвайте „да“ на настоящето. Какво може да бъде по-безполезно, по-безумно от това, да се съпротивявате вътрешно срещу нещо, което и без това е факт? Какво по-безумно от това да се съпротивявате срещу самия живот, който е сега, винаги сега? Предайте се пред това, което е. Кажете „да“ на живота – и вижте как изведнъж той ще започне да работи за вас, вместо против вас.„
Екхарт Толе, „Силата на настоящето“
