Думата Нант`ан означава духовен и културен вожд в племето на апачите. Тя е свързана с възможно най-неформалния вид лидерство – този, който може да се случи в т.нар. „организации без лидери“. Става дума за тази концепция от книгата на Ори Брейфман и Род Бекстром „Морската звезда и паякът“, която разкрива изцяло нова парадигма за бъдещето на успешния бизнес. Според нея само този, който може да внедрява принципа на децентрализацията, може да бъде в крак с изключително динамичната среда на развитие и конкуренция в съвременния свят.
Ето представянето на това какво означава „нант`ан“ от същата тази книга:
„Нант`ан води чрез силата на своя пример и не притежава принудителна власт.
Членовете на племето следват Нант`ан, защото така искат, а не защото са принудени да го правят. Един от най-известните Нант`ан в историята е Джеронимо, който защитава своите хора срещу американските сили в продължение на десетилетия. Джеронимо никога не застава начело на армия. Вместо това самият той започва да се бие и всички около него се присъединяват. Цялата идея е следната: „Ако Джеронимо тръгва в битка, може би е добра идея. Джеронимо винаги е бил прави досега, затова може би е разумно да се бием заедно с него.“ Ако искате да следвате Джеронимо, го следвате. Ако ли не, не го правите. Властта е в ръцете на всеки човек – всеки е свободен да прави каквото иска. Фразата „ти трябва“ дори не съществува в езика на апачите. Принудата за тях е чуждо понятие.“ с.19-20
Значимостта на думата „нант-ан“ идва от описването на този специфичен вид лидерство, който се случва чрез личен пример, далеч от принудата на формалната власт и основан изцяло върху неформални средства за влияние. Не че не може да бъде прилагана едновременно със заемане на формални позиции на управление – просто нейната сила е извън официалните лостове на влияние и упражняване на власт.
Исторически Нант-ан е титлата, която носи лидерът на племето апачи. Начинът, по който е организирано и функционира това племе, на пръв поглед изглежда изключително примитивен в сравнение с този, който са имали ацтеките или инките. Именно той, обаче, се оказва способен (и жизнеспособен) на съпротива срещу външните нашественици – конквистадорите.
Ето фактите.
Испанските завоеватели са успели да установят пълно господство над тези две изключително развити култири – на ацтеките и на инките – само в рамките на една-две години, но са се провалили в усилията си да подчинят апачите в продължение на повече от двеста години! Причината е в различния начин на организация на това индианско племе, което няма никакво формално лидерство – има пълна децентрализация. Ако един вожд е убит, на негово място идва друг. И повежда не чрез местни избори, а чрез личен пример.
„Нека да видим какво става, когато една принудителна система се изправи срещи отворена система. Испанците (цетрализирана организация) са свикнали да виждат всичко през призмата на централизираната или принудителната система. Когато попаднат на апачите, те използват успешната досега практика (стратегията „вземи златото и убий лидера“) и започват да елиминират всички Нант`ан. Щом убият един, обаче, се появява нов. Стратегията се проваля, защото няма един единствен човек, който да е от жизнена значение за цялостното съществуване на апачите.“ с. 20
Във всяка организация има хора, които принадлежат на племето на апачите и такива, които са привърженици на конквистадорите. И, ако тази организация иска да има бъдеще, тя ще трябва да се отвори към новия вид лидерство. Но тъй като в дадения случай става дума за кауза и за водене чрез личния пример, не е необходимо да чакаме организацията да ни покани да участваме във вземането на важните решения там. Ние можем да го направим сами, вече знаем как.
Камелия
