„Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал:
-Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията.
-Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя-отговорил министърът-ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го обича и затова го храни, така че момчето нищо не прави-спи и яде и се наслаждава на живота.
И така министърът отишъл при един мъдрец. Старецът му наредил следното:
-Направи едно нещо. Иди и кажи на момчето, че ще му даваш по една златна рупия всеки ден, ако той прави едно съвсем дребно нещо. Да ходи и да пали лампата в селския храм всеки ден. Нищо повече-когато се стъмни, да ходи в храма и да пали лампата. И ти ще му даваш за това по една рупия.
-Но как ще помогне това?-удивил се министърът.-Той ще има повече за ядене и няма да има нужда да проси, така че ще се сдобие с още по-голяма сила.
-Направи, каквото ти казвам-настоял мъдрецът.
Така и било направено. На следващата седмица, когато царят минавал през селото, момчето се опитало пак да спре слона, но не успяло. Слонът го повлякъл.“
Ако тази притча идва при вас сега, проверете дали сте готови да се доверите на Живота и да му предадете своите тревоги за материалното си оцеляване. Точно днес поискайте с цялото си сърце да се освободите от несъзнаваните мисли, които ви правят угрижени за бъдещето и ви изпълват с тежест и сериозност. Кажете си, че няма какво да губите, и хванете здраво за хобота Това, което ви обезсилва.
Ако успеете да усетите свободата, която идва с мисълта „няма какво да губя“, То ще загуби властта си върху вас. След което ще можете да продължите да действате, без слонът да ви повлече.