Молитвата на Свети Франциск Азиски

„Господи, направи ме оръдие
на Твоята благодат.
При омразата, нека посея любов;
при обидата – прошка; при съмнението – вяра;
при отчаянието – надежда;
при тъмнината – светлина;
при тъгата – радост.
О, Божествени Господарю, благослови ме
не да търся утешение,
а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки, получаваме,
защото като прощаваме,
биваме опростени;
и защото умирайки,
се раждаме за вечен живот.“
Св. Франциск Асизки

Това е публикация от „игрите на синхроничност“. Ако идва сега при вас, проверете дали не е, за да си дадете сметка за преходността на всичко – дори и на връзките си с хората, които обичате. А след това да погледнете към вечното и там да потърсите кое е това, което можете да вземете със себе си и през вратата на смъртта. Или, може би в живота си сте стигнали до етап, в който вече се учите на истински висшия пилотаж в изкуството на любовта – безусловната любов?

Какъвто и да е отговорът, добре е да използвате силата на тази молитва, за да поканите любовта в живота си.