Манталитетът на жертвата – сянката на свободата

richardrudd-square-300x300

В момента съм в период на „разчистване на черновите“, който са се натрупали през последните години от работата в сайта ми. Една от тях се отнася до теорията на Генетичните ключове на Ричърд Ръд.

Преди четири години тази теория все още не беше много позната в България, книгата му не беше преведена. Но тъй като аз бях силно очарована от това, което той казва, си купих книгата му на английски и изгледах почти всичко, което имаше като видео-материали в мрежата. Много го харесвах този човек! И, макар че вече ентусиазмът ми не е същият, аз все още много го харесвам. Причината е в алхимичното му мислене.

Та, обратно към темата. Сред черновите намерих и започнат мой превод на Сянката на 55-ти генетичен ключ – един от най-важните, защото е той е този, който „отключва“ свободата. Ако човек разбере какво представлява тази Сянка, той ще може да я „алхимира“ и да стигне и до позитивната проява на този архетип. Сред нещата, които ни помага да разберем какво тя съдържа, е и несъзнаваното вярване за природата на човешкото страдание и ролята на духовността при справянето с него.

Ето какво пише Ричард Ръд по тази тема и което е истинската причина да поискам да споделя информацията за този генетичен ключ.

Мрежата, която ни държи в ниска честота, има много неуловими и коварни изкривявания и обрати в себе си. Както се казва, един от най-големите трикове на дявола е да накара хората да търсят Бог. Най-коварният аспект на 55-та Сянка се отнася до духовността, и това има особено значение по време на настоящата историческа епоха.

Духовността сама по себе си стана фокусна точка на съзнанието на жертвата, защото тя може толкова лесно да ти даде идеята, че може да направиш нещо, за да се освободиш от своята Сянка и емоционално страдание. Тази представа е довела до най-голямата от всички илюзии – илюзията за някаква друга духовна реалност извън нашата собствена област на опит.

Ако разгледаме тази представа с яснота ще открием съвсем същия модел на копнежа по себеосъществяване. Ако създадеш непостижима реалност, тогава може да прекараш целия си живот в копнеж по тази реалност без да се налага пряко да я преживееш. За много религиозни или духовни хора това може да бъде трудна за смилане истина.

Истинското просветление не е изобщо нещото, което ние наистина искаме. Като начало то не е вълнуващо, а е крайно обикновено.

Въпреки това по-голямата част от духовността е построена върху преследването на необикновеното. Високите нива на честотата не е задължително да водят до „духовни“ преживявания. В действителност, високите нива на честота разкъсват самата илюзия, че има такова нещо като „духовен“ опит. В съвременната  „ню ейдж“ култура духовният материализъм е широко разпространен – това е, така да го кажем, хората имат съвсем нова дрога, наречена преследването на истината.

Важно е да се разбере, че няма нищо лошо с всичките тези неща. Ако сте привлечени да търсите нещо по-висше, тогава нещо ви подтиква към това, водейки ви нанякъде. Ако го следвате чрез неговия естествен процес, то ще ви разкрие вашата истинска пътека накрая. За някои хора търсенето е директната пътека към трансцедирането, но за други то просто е отклонение, което ги отдалечава от тяхната истинска природа.

Петдесет и петата Сянка предпазва духовно търсещият от следване на техния зов през неговия естествен завършек. Тя прави това или чрез идентифициране с някаква форма на учение, или с учител, или със самия път. Съответно има три категории хора, които са хванати в капана на духовната пътека – тези, които са хванати от структурата на дадено учение, тези, които са хванати от магнетичната привлекателност на определен учител, и тези, които са захванати от тяхната натрапливост да бъдат духовни туристи.

Всичките тези три духовни капана са автентични етапи на всяка пътека, която в крайна сметка ще доведе до истинската свобода, но и трите са маскарад на самата свобода.

Това са едни от най-финните нива на Сянката на виктимизацията…“

Richard Rudd, „The 55th Gene Key“

Намирам по-горното за психологически много верно и проницателно. Много се радвам, че тази книга вече я има и на български език, заслужава да се прочете цялата. Сега само ми се иска да довърша представянето на сянката на този Генетичен ключ – виктимизацията. Това е манталитетът на Жертвата – нагласата да се чувстваш невинна жертва на хора и житейски обстоятелства. Именно този манталитет е истинската пречка за свободата, защото лишава човек от силата да променя живота си за по-добро.

Защото – как би могъл да направиш позитивни промени в живота си, ако причината за начина, по който се чувстваш, зависи от външни фактори? Такива като действията на другите хора или щедростта на самия живот? Изцяло разбирам патоса, с който Ричард Ръд пише за важността на този ключ. Да излезем от манталитета на жертвата е от фундаментална важност за психичното здраве, защото се отнася до здравото чувство за отговорност.

Здравото чувство на отговорност идва като преразгледаме зоната си на влияние и видим какво реално зависи от нас. Ние може да си мислим, че много неща зависят от нас, но тестът за реалност е дали резултатът от действията, които предприемаме, за да променим неудовлетворителната за нас ситуация, е зависим само и единствено от нас самите и собствените ни усилия. Едва тогава той за първи път ще разберем какво наистина е свободата.

А свободата е много, много важна – тя е условието всичко останало в живота да се случва по правилния начин – връзките ни с другите хора, собствената ни реализация, изборите, които правим, щастието и радостта да бъдем себе си.

Парадоксът е, че едва когато приемем ограниченията си, идва свободата.

Трудността с приемането на неизбежните ограничения има много измерения и в моя опит най-трудни са вътрешните. Това е съпротивата към това, че нямаме властта да направим нещата по начина, по който си го представяме и искаме.

Публикуването на тази статия е един дребен пример за това – трябваше да приема ограниченията, че преводът не е довършен, а аз вече нямам енергията да направя представянето на целия генетичен ключ по-подробно. Приех ограничението като си казах, че е по-добре малко, отколкото нищо.

И така, можем да се чувстваме жертва по толкова различни начини – на действията на другите хора, на несправедливостите на Живота, на собствения си перфекционизъм  или съпротивата ни към неизбежните ограничения на вътрешната ни природа. Но начинът да сме свободни е само един – когато  емоционалните ни реакции вече не зависят дали ще получим това, което искаме.

За мен това е истинският критерий за свободата.

Камелия