Една много алхимична приказка с коментар от книгата “Дао-то на Пух”, автор Бенджамин Хоф.
„В държавата Чу един крадец станал войник при генерал Узу-фа – човек, известен с умението си да използва по забележителен начин способностите на другите. След известно време Чу била нападната от армията на Ци. На свой ред хората на Узу-фа се хвърлили да атакуват, но били отхвърлени трикратно.
Докато стратезите на Чу се чудели какво да измислят, силите на противника нараствали. В тоя момент крадецът пристъпил напред и помолил да му дадат възможност да направи нещо за отбраната на Чу. Генералът приел молбата му.
През нощта крадецът се промъкнал в лагера на Ци, влязъл в палатката на генерала и откачил завесите на леглото. На сутринта Узу-фа ги изпратил обратно по специален пратеник с бележка, в която се обяснявало, че били намерени от някакви хора, които събирали дърва за горене.
На следващия ден крадецът взел възглавницата на генерала на Ци. На сутринта пак била върната с бележка, подобна на първата.
На третата нощ крадецът отмъкнал нефритената шнола на генерала. На сутринта я върнали.
На този ден генералът на Ци събрал офицерите си и ги предупредил: “Следващата нощ ще вземат главата ми!” На войската било заповядано да вдигне лагера и да се върне у дома.
Така че няма умение, което да е твърде безполезно, твърде противно или твърде незначително. Зависи какво правиш с него…
Лошото може да бъде суровината за доброто. Понякога ще откриете, че някои черти, които упорито се стремите да премахнете, впоследствие се връщат по някакъв начин. Но ако вършите подходящи неща, те ще се върнат по подходящ начин. А понякога точно тези склонности, които ненавиждате най-много, могат да се проявят във вярна светлина и да ви спасят някак си живота.“