„….фактът, че подобни проявления са свързани с пробуждането на Кундалини, все още остава за света „книгата със седем печата”.“

Гопи Кришна, „Кундалини – еволюционната енергия в човека“, Пета глава

„Книга със седем печата“ е израз от последната книга в Библията – „Откровението на Йоан“. Той се използва като символ на тайно духовно познание, до което могат да достигнат само хората, които са отворили сърцата си за Христовия импулс на любовта. В Пета част от Откровението четем: „Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?“ Отговорът е – Агнето, т.е. човекът, който е родил в сърцето си Христос. На пръв поглед е странно да видим християнски израз в книга, написана от индиец за пробуждането на кундалини. Ако прочетете обаче споделеното в неговата книга, ще откриете смисъл, което е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. По-долу ще споделя какви са нещата, които за себе си съм открила.

Как Изтокът среща Запада

Едното от тях се отнася до взаимопроникването между духовните традиции на Изтока и Запада. Изглежда, че Изтокът прониква на Запад, предлагайки духовни практики за хармонизиране на тялото и душата, коrто не се основават на религиозна вяра  – такива като медитация, йога, аюрведа и други. От друга страна, Западът също прониква на Изток, давайки психологическо разбиране за преживявания на процесите на духовна трансформация, каквото на Изток липсва.

Най-ярко виждам това в теорията на аналитичната психология на Юнг и понятието за индивидуацията. Благодарение на поредния превод на Петя Стоянова – ПЕТА и ШЕСТА ГЛАВА от книгата на Г. Кришна и последващите коментари на Джеймс Хилман, можем още по-добре да видим как се случва това.

След като дълго търсил из родната си страна Индия просветлен учител, който да му помогне да разбере случващото се с психиката и тялото му, Гопи Кришна пише:

„И така, в тази велика страна, породила науката за Кундалини преди много столетия, чиято земя е пропита с нейния аромат, чиито религиозни доктрини са пълни с позоваване на нея, аз не намерих нито един човек, способен да ми помогне.“

Ето какво четем в последващите коментари на Хилман:

„Във връзка с архетипното страдание, въвлечено в собствената ни трансформация, Западният мистицизъм, отразен в образите на Христос и светците, е могъл да помогне на нашия автор много повече, отколкото неговата собствена традиция. В това отношение неговата работа се явява мост към западния опит, в който разширеното или интензифицирано съзнание не разцъфва, подобно на лотоса на повърхността на езеро, а страда от невроза, докато не просветлее изгревът.

Страданието съпровожда раждането: детето се ражда в страдание.“

Хилман формулира нещо, което аз самата от известно време започвам да разбирам. А именно че психологическата интерпретация на християнството като мит (така както е направил Юнг), помага на съвременния човек да разбере процесите на духовна трансформация в много по-голяма степен, отколкото по-старите духовни традиции на Изтока. Докато на Изток събуждането на Кундалини се свързва с постигането на просветление, т.е. на блаженство и екстаз,  на Запад спонтанното събуждане на Кундалини се преживява като архетипното страдание в неговите различни форми и лица – самота, страх, депресия, гняв, безсилие, обърканост, отчужденост, безсмисленост, празнота, апатия. Когато изучавам феномена, наречен „спонтанно събуждане на кундалини„, постоянно се натъквам точно на това.

Дори и да има периоди на разширено съзнание и блаженство, в които човек преживява отвъд-телесното измерение на своя Аз, те са несравнимо по-малко от преживяванията, които в този сайт наричам „архетип на Разрушителя„. Кундалини-Шакти е източното име на този архетип и, когато се събуди, оголва човек до най-базисната му същност. Лишава го от илюзията, че е Господар на живота си и го довежда до най-голямата точка на смирение. Човек буквално се бори за оцеляването си и преминава през екзистенциални кризи, които едновременно засягат неговото тяло и психика.

Този процес на пречистване чрез страдание се отключва от силно страдание. Прилича на „късо съединение в жицата“ – ако инсталацията не е добре изградена или достатъчно здрава за силния ток, може да изгори. Събуждането на този вид енергия в човешкото тяло може да се случи на хора, които нямат духовни интереси и липсата на знание за невидимите сили, действащи в основата на човешкия живот, още повече влошава нещата. Затова е толкова важно да сме информирани – помага ни да разберем своя опит и да знаем как да го превърнем в средство за духовно пробуждане и трансформация.

Именно знанието, че неговото преживяване е израз на събудена кундалини, е било основен източник на подкрепа за Г.Кришна при преминаването през неговите изключително болезнени и също толкова необичайни преживявания. А коментарите на Джеймс Хилмън към тези преживявания добавя още по-голяма ценност – те извървяват същия този мост, който свързва Изтока и Запада, но като тръгват от другата посока. И тук идва и другото, което ми се иска да добавя.

Как Гопи Кришна обединява противоположностите в себе си

Процесът на индивидуацията е процес, при който заприличваме на Христос – подобно на него носим своите житейски кръстове, опитвайки се да обединим противоположностите в себе си в нещо трето, което трансцендира конфликта. Когато чета биографията на Гопи Кришна също виждам драма, породена от битка в душата му между противоположни сили. Външно, това са родителските фигури на неговата майка и неговия баща, които са много различни като характери, ценности, нагласи. Вътрешно, това е неговото психично семейно наследство, което поражда вътрешни конфликти. Единственият начин той да ги реши, е като намери третото, което ги обединява.

От едната старана е баща му, който напуска рано семейството си, за да се отдаде на духовни занимания и аскетизъм. Мъжете с неговото положение в Индия можели да напуснат своите близки – жена и деца, и да се оттеглят в планината, възхвалявани за своята висока добродетелност, че са се отрекли от този свят. За него Г.Кришна пише:

„Той свято вярвал в традиционната школа на религиозна дисциплина и в Йога, съхранени в Индия от дълбока древност – Йога, която (наред с много други фактори, способстващи за постигане на успех) заема почетно място в приноса за доброволно отказване от светските богатства и стремежи, отказ, необходим, за да се помогне на ума, който скъсва връзката, задържаща го на земята и да се гмурне в собствените неизмерими дълбини, недокоснати от желание и страст. Подобно поведение се прославяло още във Ведите. Като пример за това служели най-вдъхновените ведически химни и прославените пророци на Упанишадите, продължили традицията на древното индо-арийско общество да изоставят светския живот в зряла възраст (петдесетгодишна и повече) и да се отправят в планините (понякога съпроводени от съпругите си), за да живеят в изолация, посвещавайки остатъка от живота си на непрекъсната медитация и молитви – прелюдия към великия и мирен изход.“

Връзката на Гопи Кришна с баща му лесно може да се открие в изключително силния му интерес към йога – цели седемнадесет години (преди да му се случи спонтанното събуждане на кундалини) той е практикувал всеки ден медитация. Той правел това обаче не в планината, а в своя дом, където е семейството му. Останал на държавна работа и водел скромен и лишен от светски амбиции живот. Оженил се и издържал семейството си. По този начин бил лоялен и към своята майка, въплъщавайки нейната огромна способност за саможертва.

„Тя страдаше ужасно – тогава беше на двадесет и осем години с 3 малки деца на ръце, две дъщери и един син. Това, как тя ни отгледа, с каква преданост и самозабрава се грижеше за баща ни (той не отрони от този момент нататък нито една дума с никого от нас), успявайки да съхрани при това и доброто име на семейството, може да се възпее като образец за безпримерен героизъм, неотклонна преданост на дълга и кристална чистота на пълно самоотричане.“

След като най-турбулентният период от събуждането на кундалини приключва, Гопи Кришна става един от малцината мъже на своето време, които участват активно в борбата за равни права на жените. Виждам в това още един пример, че неговият процес на духовна трансформация може да бъде разбран по-добре в християнската традиция, която търси въплътяването на Духа в човека, а не бягството от Човешкото в духа. Същото – желанието да служи н другите – се отнася и до написването на неговата книга.

Със споделеното в нея той дава подкрепа на много други хора, които преминават през същите процеси, но не знаят какво им се случва. Също така поставя началото на засилен научен интерес и изследвания по темата за свръх-сетивното. Това е причината да оценя изключителната важност на неговата книга. Съпътстващите коментари на Джеймс Хилман я правят още по-ценна, защото я привръщат в книга, която гради мостове, в които Изтокът и Западът може да се срещнат.

„Ето защо в период на критично силен психически натиск, когато подсъзнанието бушува, е от изключителна важност да се даде на пациента съответното психологично знание. Неговите преживявания трябва да бъдат потвърдени от обективен материал, какъвто може да даде Йога, благодарение на което той ще види, че случващото се е органична част на процеса. Задачата на аналитичния психолог е да валидизира чуждите преживявания със своя собствен опит, както и с този, който е придобил, работейки с други хора. Освен това той разполага със знание за процеса, отбелязан в мистицизма, ритуалите на примитивните народи, митологията, духовните дисциплини и трудовете на Гопи Кришна…

Задачата на западния аналитик се свежда до това: да потвърди истинността на преживяването на друг човек, да се отнесе към това сериозно, да повярва в неговия вътрешен свят и да разкаже за това. Той не бива да се плаши от него и да го нарича болест.„

Джеймс Хилман

Според езотеричното тълкуване в християнството „книгата със седемте печата“ е символ на Живота, въплътен във всеки един човек. Всеки един от нас е книга, забулена в тайни. Един ден идва момент, когато свръх-съзнанието решава да ни покаже кой е истинският ни творец. В този момент е добре за знаем, че „странно“ по отношение на преживяването не означава болест, а само нещо, което иска да бъде разбрано. Това разбиране разбулва тайните и отваря седемте печата на тази свещена Книга.

Споделеното от Гопи Кришна даде изключително ценно знание, което да валидизира преживяванията на хора, преминаващи през „странните“ процеси на духовна трансформация. Това знание намалява страха и дава идеи за справяне.

Камелия Хаджийска