Като спящата красавица

Представи си, че отсега нататък няма нищо, което ти „трябва да правиш“ в твоя живот.

Ако наистина дариш себе си с тази свобода, твоят живот ще тече постоянно леко и плавно. Разбирам, че това е срещу повечето от това, на което ти си бил учен от твоите родители, учители, работодатели и т.н. Обществото ти внушава, че трябва да работиш усилено и старателно, за да развиеш необходимите умения и способности, за да се справяш с реалността. То ти казва да мислиш на дребно и да се фокусираш върху това, което е възможно, а не върху това, за което си мечтаеш и се надяваш. Не само обществото ти казва това, но дори и много от духовните учения имат доста строги и дисциплиниращи възгледи как да се постигне просветление. Представи си, че казваш на себе си: аз съм това, което съм, и аз съм окей с това, което съм. Какво освобождаване!

Ако можеш да си позволиш да бъдеш толкова релаксиран, нещата ще потекат в твоя живот и ти ще видиш, че точно обратното се случва на това, което обществото ти казва да очакваш. Нещата ще започнат да се случват без да се налага да работиш усилено за тях. Ако можеш да бъдеш в хармония със себе си и да приемеш нещата такива, каквито са, ти ще поканиш поток от мир, който ще донесе чудеса в твоя живот. Чрез приемане на себе си такъв, какъвто си, ти казваш „да“ на живота, на това да бъдеш тук на Земята и да си позволяваш да получаваш всичко, което искаш, просто защото ти си този, който си, неделима част от Бога, дълбоко пазена в сърцето и безусловно обичана.“

Памела Крибе, с 173, „Heart centered living – Messages inspired by Christ consciousness“

Да се отпуснем с доверието, че всичко ще бъде наред и най-накрая ще получим това, което искаме, е едно от трудните неща в живота. За сатурновия тип личност това не просто е трудно, но дори невъзможно, нереално, нелогично. Хората, за които ценностите на усилния труд, дисциплината, сериозността и отговорността са особено важни, дори не могат да разберат основанията за подобна гледна точка. Техният ум съвсем спонтанно отхвърля тази идея, неспособен да проумее, че в сърцевината си това е способността за дълбока релаксация и освобождаване от невротичната част на нуждата ни от контрол и постижения. Че това е безусловната любов, която вирее само в меката почва на приемането на нещата такива, каквито са – еднакво отворена и гостоприемна към всички семена, попаднали в нея.

Установила съм, че един от най-добрите начини за справяне със съпротивата на ума, е да уважим желанието му да изложи своите аргументи и защита. Да го изслушаме, да чуем какво има да ни каже. А Сатурн има много да ни каже и то е изключително ценно. Тъй като това е архетипът, който управлява законите в материалния свят, именно той в най-голяма степен ни помага да изградим чувството си за вътрешна ценност, настоявайки да постигаме нещата със свои собствени усилия. Той е Владетелят, който е строг и справедлив, и който поставя условия, за да оцени индивида. Той е условната любов, но тъй като тези условия са честни, човек сам иска да ги спазва.

Аргументите на архетипа на усиления труд са, че ако искаме да изпитаме доволство от постигнатото, ще се наложи сами да поработим върху него. Нещата, които получаваме даром или по лек начин, не само че не можем да оценим по достойнство, но и не прибавят стойност към нашия основен творчески продукт – собствения ни Аз. Разликата между „Аз го направих“ и „Аз го получих“ е много съществена.

След като изслушаме сатурновите аргументи обаче може да им кажем, че монетата има и друга страна и тя е пътят на най-малкото съпротивление, приемането, пускането по течението, безусловната любов, творческата неопределеност, насладата на живота тук-и-сега. За хората, които все още не са научили сатурновите уроци по вътрешна сила, посланието на Памела Крибе не само не е подходящо, но и вредно. Но за хората, които от много време носят бремето на отговорността, усилния труд, сериозността и дисциплината, това е правилното послание. То им казва, че е дошло време да предадат това бреме в ръцете на Живота, защото това е начинът, единственият начин, да синхронизират малката воля на Аза си с по-всеобхватната воля на Цялостната си личност. И ако умът им отказва да разбере и приеме това послание, ето още аргументи в негова полза.

Това, което знаем от мистиците, е, че вратата, през която можем да влезем в Царството Божие, е настоящето, животът „тук-и-сега“. Това послание няма изключения, а ако има, аз не знам за тях. Следователно най-сигурният начин да подминем тази врата е като поискаме да сме различни от това, което сме, или като поставим условия на живота, за да приемем и него такъв, какъвто е. Ключовата дума тук е приемане, а това няма как да се случи, ако съзнанието ни постоянно е заето с подобряване нещата. Особено красноречив в това отношение е Ошо, който казва, че постоянното усилие за подобряване (betterment) е трик на ума с цел да отхвърли истината за нещата такива, каквито са.

Единствено релаксираният ум може да вижда реалността без изкривяванията на невротичната си част, но това е най-трудното нещо за постигане. Защото то не е въпрос на постигане, а на случване. Не можеш да го накараш да се случи по силата на съзнателното си намерение или лична воля, но може да стоиш здраво вкоренен в намерението си за него, мъдро изчаквайки момента, в който махалото само ще тръгне в другата посока. Това е момент, в който твърде дълго време си държал контрола (по-скоро, тревожната част от теб не ти е позволявала да пуснеш контрола), и от дългото стискане на кормилото пръстите на ръцете ти са се уморили и започват полека да отпускат хватката.

Промяната, която се случва без усилията на съзнателната ни част, най-добре е показана в приказката за Спящата красавица. Хубавицата се събужда от вековния си сън без да прави нищо особено. Когато идва подходящият момент за това (изминали са сто години от нейното омагьосване), принцът идва, целува я и тя се връща към живота. Нещо повече, и на принца не се налага да проявява някакъв особен героизъм, защото живият плет, който до този момент не е пускал нито един друг момък до замъка, изведнъж сам се е разтворил и е направил път, за да мине той през него.

Ако разтълкуваме действието по разомагьосване по един символен начин, ще видим, че то се свежда до функцията на времето – трябва да мине определено време, в което да се доверим на живота, който тече под повърхността на съзнанието ни, да свърши своята работа. И когато дойде подходящият момент за това, затворените до този момент за нас врати сами се отварят. Нещо се случва и ни дава това, което толкова дълго време сме искали, но не сме получавали.

Личният ми опит и наблюдения са в синхрон със символната интерпретация на тази приказка. Успях да постигна релаксираното състояние на ума не със силата на волята, а когато дойде подходящият момент за това. А този момент дойде, когато суровата и ограничаваща сатурнова нагласа към живота ми беше стигнала до крайност. Усетих облекчението от пускането на товара. Прилича на вдигането на тежести във фитнес-залата. Ако искаш да заякнат мускулите на Аза ти, се налага да носиш товар и да полагаш усилия. Когато излезеш от залата, тежестите остават в нея, но здравината на мускулите е в теб. Тя е била истинската цел на потенето в залата с тежестите. След като Азът е укрепнал и развил усет за граници, отново можем да се гмурнем във водите на живота, но вече без да се страхуваме, че ще се удавим. Започват да идват и щастливи синхроничности, които ни помагат да случваме нещата без усилия, но това е така, защото справедливият владетел Сатурн е решил да ни възнагради за положените преди това усилия.

Една от основните характеристики на процеса на индивидуацията е, че следва естествения ритъм на живота. Това е процес, който не може да бъде пришпорван или насилван, защото се случва по силата на вътрешното зреене и в тясното сътрудничество с несъзнаваното. Това отнема повече време, отколкото на нас ни се иска, и задължително преминава през периоди на объркване и безсилие. В това обаче има скрита благословия – научаваме кои неща са в наш контрол и кои – не. Преди това сме си мислили, че повечето неща са в наш контрол, но всъщност те не са и няма как да бъдат.

Също така се научаваме да обичаме без условия – да приемаме и да се отпускаме, знаейки, че вътре в нас действа мъдрост, която е много по-голяма, отколкото някога можем да си представим. Същата, която казва кога да се отдръпнат високите трънливи стени около двореца, за да влезе принцът, който с целувката си ни връща обратно към живота.

Камелия Хаджийска