„Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан.

Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.“

Елиф Шафак

Не знам как изглеждат тези четиридесет различни равнища, на които се разгръща мелодията на нашата съдба, но определено ми харесва да знам, че съдбата ми не е предопределена. Е, може би руслото, в което реката на моя живот тече, е – но не и начинът, по който аз избирам да плувам в него.

Да знам, че не всичко е предопределено, ми носи вдъхновение. А когато разбирам, че не всичко зависи от мен, усещам смирение. Когато обединя тези двете – вдъхновението и смирението, разбирам как да виждам правилните пропорции Свобода в живота си, за да свиря по-добре на своя инструмент. Вероятно в това е малкият трик на големия въпрос за съдбата?

Не знам дали Съдбата има пръст за това тази мисъл да дойде при вас, но знам, че я споделям сега, за да ви напомня за свободата – равнището, на което свирим своята мелодия и не играем по чуждата свирка.

Камелия