автор: Бенджамин Хоф
„Кристофър Робин задава на Пух въпроса:
– Какво обичаш да правиш най-много на света, Пух?
– Амии – каза Пух, – какво обичам най-много… – След което трябваше да спре и да помисли. Защото въпреки, че Яденето на Мед беше много хубаво нещо, има един момент – точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото след като започнеш, но той не знаеше как се нарича той.
Тогава той си помисли, че да си с Кристофър Робин е нещо много хубаво, а да имаш до себе си Прасчо е много приятелско нещо; и така, след като премисли всичко това, той каза: “Това, което обичам най-много на света, е аз и Прасчо да отидем и да те видим и ти да кажеш: “Какво ще кажете за нещо малко?”, и аз да кажа:”Ами, нямам нищо против нещо малко, нали и ти Прасчо?”, и навън да бъде един бръмчащ ден, и птиците да пеят.“
от книгата „Дао-то на Пух“
Хич не ми се ще да анализирам това превъзходно четиво… Просто исках да ви напомня с него, че нещата, които най-много обичаме, не са задължително нещата, които са Големи, Скъпи, Много Умни… а нещата, в които има Нещо Малко, а навън е Един Бръмчащ Ден… И кой е казал че бръмченето не трябва да идва и от мотора на колите :)?
С пожелания за Един Хубав Бръмчащ Ден!