„Липсата на искреност блокира умните идеи, бързото действие и приноса на добрите служители. Тя е убиец.“

Джак Уелч

Джак Уелч е един от най-влиятелните лидери на новото време, обявен от списание Форчън като мениджър на XX век. Затова, когато прочетох в книгата му „Да печелиш“, че той е яростен защитник на искреността и тя е нещото, което е прилагал в двадесет годишната си работа, докато е бил генерален директор на Дженерал Електрик, се зарадвах.

Поради ниските нива на психично здраве в по-голямата част на бизнес-организациите съществува убеждението, че искреността на работното място не води до успех, а до неприятности. Че адекватният начин за адаптация към условията на работната среда е да потискаш автентичните си реакции, защото не само може да си вгорчиш живота, а дори да загубиш и работата си. Но искреността като комуникативния аспект на автентичния начин на живот е израз на високи нива на психично здраве и затова е добре да се знае, че тя все пак води до успех. Времето, в което живеем, започва да подкрепя носителите на по-високи нива на психично здраве, така че да имат по-големи шансове за успех и доказателство за това са хора като Джак Уелч, които са постигнали не просто успех, а огромен успех.

Това, което Уелч пише в самото начало на книгата си, е, че едно от основните средства да победим (и да успеем)  не е нищо друго освен искреността. Според него, „когато имате искреност… всичко действа по-бързо и по-добре.“

Както обикновено, убедителността на подобни послания идва от фактите. Затова Уелч показва в книгата си примери как искреността помага по пътя към успеха, защото дава достъп до повече идеи, генерира скорост и съкращава разходи.

Искреността има съвсем реални финансови измерения в компаниите, които успяват да я наложат като основна организационна ценност. И вероятно най-голямото доказателство за това е, че за двадесетгодишния период, докато е генерален директор на Дженеръл Електрик, Джак Уелч увеличава приходите му цели тридесет пъти! Той успява да направи това именно със своя директен начин на общуване. За него пишат, че „е спечелил репутацията си чрез брутална откровеност в срещите си с ръководителите и налагането на непринуденост във всяко дружество, което управлява.“ А той самият за себе си казва, че:

„От деня, в който започнах работа в GE до деня, в който бях обявен за главен изпълнителен директор двадесет години по-късно, шефовете ми ме предупреждаваха за искреността ми.

Бях наречен „оскърбителен“ и непрекъснато вярваха, че моята искреност скоро ще попречи на кариерата ми. Сега кариерата ми в GE е приключила и ви казвам, че именно искреността ми е причината за успешната ми работа.

Толкова много хора влязоха в играта, толкова много гласове с толкова голяма енергия! Говорехме си открито и всеки от нас печелеше.“

Впечатляващо, нали?! Да имаш толкова мощна енергия да бъдеш искрен и прям, че не само да не се поддадеш на предупрежденията на шефовете си, но и да промениш ценностната система на цяла една огромна организация! Джак Уелч пише, че му е отнело повече от 10 години, за да наложи този тип на общуване като основна ценност за GE и че този процес продължава и досега.

И преди съм споделяла колко се радвам да разпознавам позитивните знаци, че нещата на Земята все пак вървят на добре –  въпреки икономическата криза, или, точно заради нея и принудата за промяна, която тя отправя като послание към съвременния глобален свят. Очевидно светът бавно, но сигурно върви към все по-осъзнато свързване с основните човешки ценности. Затова, ако компаниите искат да владеят основното конкурентно предимство на бъдещето – хората, ще трябва да развиват по-високи нива на организационно здраве като подкрепят искреността в общуването.

А промяната на компаниите зависи от индивидуалните усилия на всеки един техен служител. Така, както е бил и Джак Уелч в началото на кариерата си.

И така, в основата на различните психични проблеми стои в по-голяма или по-малка степен някакво изкривяване на реалността. Ние се разболяваме от липсата на истина в живота ни и затова само връщането към истината ни лекува. Тъй като имаме множество съзнавани или несъзнавани вярвания за това какво „трябва“ и какво „не трябва“ да правим, пропускаме да забележим, че реалността е доста по-различна от нашите предписания за това как трябва да се справим с нея. Накрая идва момент, когато в усилието си да бъдем това, което сме решили, че трябва да бъдем, сме се отдалечили много не само от реалността на външните факти, но и от истината за собствената си човешка природа. Съгласна съм изцяло с Джак Уелч, че липсата на искреност убива, а като психотерапевт бих добавила, че само наличието на искреност ни лекува.

И така, просто е. Бъдете искрени, убийствено искрени със себе си с другите, и ще усетите вътрешна сила, която няма как да объркате. И понеже тази сила не идва от изкривяванията на погрешни вярвания или самозаблуди, а от контакта с истината, в нея има много смирение.

С тази истина няма как да се злоупотреби.

Камелия