„Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
– Бе какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
– Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!“
