Апостол Павел: химн на любовта

 „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що не звънти, или кимвал, що не дрънка.
И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,
но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.
Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“