„Аз мога да намеря само три вида работа във вселената: моята, твоята и на Господ.
(За мен думата Господ означава „реалност“. Реалността е Бог, защото управлява. Всичко, което е извън моя контрол, извън твоя контрол и извън контрола на всеки друг, аз наричам Божия Работа).
Много от нашия стрес идва от психичната нагласа да не си живееш твоята собствена работа. Когато аз мисля „Ти трябва да си намериш работа, аз искам ти да си щастлив, ти трябва да идваш навреме, ти трябва де се погрижиш по-добре за самия себе си“, в този момент аз съм в твоята работа. Когато се тревожа за земетресения, наводнения, война, или кога ще умра, аз съм в работите на Господ. Ако аз мисловно съм в твоята работа или в Божите работи, ефектът е изолация. Забелязах това рано през 1986. Когато мисловно отидох в работите на майка ми, например, с мисъл като „Моята майка трябва да ме разбира“, аз незабавно почувствах самота. И разбрах, че в моя живот всеки път, когато съм се почувствала самотна или наранена, аз съм била в работите на друг човек.
Ако ти си живееш твоя живот и аз мисловно живея твоя живот, тогава кой живее моя живот? Ние и двамата сме там. Да бъда мисловно в твоята работа ме отдалечава от това да присъствам в моя собствен живот. Аз съм отделена от мен самата, чудейки се защо моят живот не върви. Да си мисля, че знам какво е най-добро за другите хора, означава да съм извън моята собствена работа. Дори в името на любовта, това си е чиста арогантност, и резултатът е напрежение, тревожност и страх. Знам ли кое е най-добро за мен? Това си е моя лична работа. Нека да поработя първо с това преди да се опитвам да решавам проблемите ти вместо теб.
Ако разбереш трите вида работа достатъчно добре, за да си гледаш своята собствена работа, това може да освободи живота ти по начин, който дори не можеш да си представиш.
Следващия път, когато се чувстваш стресиран или дискомфортно, попитай себе си в чия работа си мисловно, и може да избухнеш в смях! Този въпрос ще те върне обратно при теб самия. И тогава може да разбереш, че ти никога не си бил присъстващ, че мисловно си живял в работата на другите хора през целия си живот. Само разбирането, че ти си в работата на друг човек може да те върне обратно при твоето прекрасно аз. И, ако практикуваш това известно време, може да разбереш, че въобще нямаш работа или че животът си тече перфектно по неговия си начин.“
Байрън Кейти, „Да обичаш това, което е“
Байрън Кейти е автор на метод за духовна трансформация, наречен „Работата“. Той е възникнал в резултат на нейни дълбоки трансформиращи преживявания, които тя нарича Пробуждане за реалността и които идват след 10 годишен период на тежка депресия. Това, което прочетох за нея и нейния метод, много ми хареса, защото в същността си е чиста когнитивна психотерапия , при това представена по изключително достъпен и лесен за практикуване начин.
Този метод представлява задаване на серия от въпроси към темата, която ни вълнува. Тяхната цел е да се подложат на изследване и преоценка мисли и вярвания, които обикновено не подлагаме на съмнение, но които са истинската причина да изпитваме безсилие, гняв, чувство за малоценност и други негативни преживявания в живота ни. Резултатът от това изследване на собственото си мислене е свободен ум, който не спори вече с тази реалност, а я обича такава, каквато е.
В следващата публикация ще представя този метод от четири прости стъпки-въпроси, но сега ми се прииска да споделя само нейната прекрасна формула за трите вида работа във вселената: моята, твоята и на Господ. Да направим разграничението между тези три зони на отговорност е директният път за изграждане на здравословни граници в живота ни. А когато имаме реална представа за нещата, които са в наш контрол, чувството за безсилие се изпарява като с магическа пръчка!
Камелия Хаджийска
