В книгата си книгата си „Пътища към блаженството“ Джоузеф Кембъл пише:
„Неотдавна се запознах с трудовете на един великолепен немски психиатър на име Карлфрид Граф Дюркайм (да не се бърка с френския социолог Емил Дюркем). Този психиатър е обобщил целия проблем за здравето – психологическо и физическо – с оглед на мита, продължавайки делото на Карл Густав Юнг и Ерих Нойман.
Според Дюркхайм в нас живее една животворна мъдрост. Всички ние сме проявления на мистична сила: силата на живота, която е оформила всичко живо, която е оформила всички нас в майчината утроба. И мъдростта, която живее в нас, представлява въздействието на тази сила, тази енергия, която се влива в полето на времето и пространството. Тя обаче е трансцедентна енергия; енергия, която идва от една област, недостъпна за силите на нашето познание.
И същата енергия у всеки от нас – в това тяло – поема даден ангажимент. Само че умът, който мисли, и очите, които гледат, понякога тъй се оплитат в понятия, и локални, темпорални задачи, че ние се сковаваме и не я пропускаме да тече свободно през нас. И тогава се разболяваме. Енергията е блокирана и ние сме захвърлени извън центъра – идея, твърде сходна с принципите на традиционната китайска и индийска медицина. Следователно психологическият проблем, способът да се опазиш от блокиране, е да станеш – ето ви фразата – прозрачен за трансцедентното. Това е всичко...
Ползата на мита е, че сочи отвъд полето на явленията към трансцендентното. Митичната фигура е като пергела, с която сте чертали окръжности и дъги в училище – единият й крак е в полето на времето, а с другия е стъпила във вечността. Един бог може да има човешки или животински облик, ала същността му се отнася до нещо, надхвърлящо тази форма….
Митичната фигура е стъпила с единия си крак в трансцендентното. А един от проблемите с популяризацията на религиозните идеи е, че божеството се превръща в окончателен факт и вече не е прозрачно за трансцедентното. Именно това има пред вид Лаодзъ с първия си афоризъм от „Даодъдзин“: „Пътят, посочен с напътствие не е извечният Път. Име, наречено с име, не е име на вечното.“
Направете своя бог прозрачен за трансцедентното; тогава ще е без значение с какво име се назовава.
Когато някакво божество ви служи за модел, вашият живот става прозрачен за трансцедентното, доколкото осъзнавате вдъхновяващата сила на това божество. Това означава да живеете не в името на светския успех и постижения, а по-скоро в името на трансцедентното, оставяйки енергията да се прояви чрез вас.
Разбира се, за да достигнете до трансперсоналното, най-напред трябва да минете през персоналното; трябва да притежавате и двете качества.“
Джоузеф Кембъл, „Пътища към блаженството“, с. 15-17
И така, това е рецепта за разблокиране на жизнената ни енергия, която се състои от две части.
Едната част е човек да стане прозрачен – да освободи ума си от всякакви представи как трябва да изглеждат нещата и кога да се случват. Това е един безкрайно възприемчив ум, свободен от предварителни очаквания и идеи, от дребнави мисли и злободневни тревоги. Втората е да насочи това качество на възприемчивост към трансцедентното – нещото, което е отвъд тоя свят. И тогава се случва чудото. Ние самите ставаме Пергелът – една част от нас трайно се установява в Центъра на Безкрайното и Вечното, а другата твори на Земята.
