„Икономическата криза е криза на моралния авторитет.
Моралният авторитет идва от два ангажимента: да действате с безусловна почтеност и с честни намерения.“
Стивън Кови
Наличието на икономическа криза винаги е послание, че нещо трябва да се промени в начина, по който се прави бизнес. По-точно казано, много неща трябва да се променят, а когато става дума за управлението на човешкия ресурс – основното конкурентно предимство на бъдещето, това нещо се нарича доверие. Дълбоко вярвам, че в основата си кризата в съвременния бизнес свят е криза на доверието.
„Няма значение колко красноречива е реториката и колко добри са намеренията – ако няма доверие, няма я и основата за постигане на траен успех“.
Стивън Кови
Тъй като купувачите са били лъгани толкова много пъти с реклама на продукти, които се оказват различни от това, за което ги представят, те вече не вярват на рекламата. Затова идва Маркетинг 03, който е маркетингът на ценностите, уважаващ човешкия дух.
Тъй като работниците, включително и работниците на знанието, са чували много пъти да им се казват едни неща, а да се правят други, те не вярват на своите ръководители. Затова решението са мениджърите на бъдещето, автентичните лидери, чиято основна черта е че са искрени, че на тях може да им се има доверие.
Стивън Кови и Боб Уитмън пишат, че доверието има реални финансови измерения в дейността на фирмата и неговата значимост многократно нараства (и става видима!) именно по време на криза.
„Доверието може да се отчете чрез две напълно наблюдаеми величини: скоростта и разходите. Когато доверието спадне, скоростта се понижава, а разходите се увеличават. Недоверието забавя всичко. Продажбите намаляват, клиентите охладняват, членовете на екипа се обезсърчават или изобщо се отказват. Недоверието струва скъпо. Ако не се ползвате с доверие, хората ще отказват да правят с вас бизнес, потокът от приходи ще пресъхне, а в по-екстремните случаи може да се наложи и да обявите фалит.
Кризата на доверието е нараснала в глобален мащаб и задушава икономиката. Световният икономически форум посочва „кризата на доверието и увереността“ като предизвикателство номер едно пред организациите приз това десетилетие. В най-новия доклад на Conference Board от 2009 година бизнес доверието излиза на преден план като основна грижа на ръководния състав на компаниите. Само допреди някалко години за него дори не се споменаваше.“
от тяхната книга „Предвидими резултати в непредвидими времена“
Доверието струва пари и затова загубата на доверието става все по-скъп лукс, който компаниите, които са се насочили към бъдещето, не могат да си го позволят. В това виждам ползите от икономическата криза – организациите ще станат по-загрижени към хората, работещи в тях. И ще започнат да правят това, което обещават и казват. Защото това поражда доверие.
Дейвид Бранкър пише, че „Доверието се гради тухла по тухла, но когато се сгромоли, цялата стена се срутва.“ Това е причината за моето странно задоволство, когато наблюдавам сгромолясването в съвременния бизнес свят. Въпреки че кризата достига и до мен, това не ме притеснява. Времената на криза съдържат много възможности, но само за тези, които имат очи да ги видят. И които са готови да променят правилата на играта.
За да си имаме повече доверие.
Камелия Хаджийска
