За тези от вас, които с интерес следят превода на книгата на Ел Колли „Белязана от Духа“, с радост съобщавам, че вече има още една преведена глава. Тя се казва „Поразена от мълния“ и е достъпна на български благодарение на преводаческите усилия на Невена Стойнова.
Благодарности както към нея, така и към Петя Стоянова, която е редактор на всички глави, преведени до този момент!
Ако отидете на лекар със симптоми за тежест в гърдите, пристъпи на задушаване, трудност до невъзможност за преглъщане и прочие, за които ще прочетете във въпросната глава, вероятно последната диагноза, която лекарят ще ви постави е „събуждане на кундалини„. Най-вероятно е той въобще не знае за подобно нещо. Въпреки това, ако изследванията покажат, че всичко е наред, а и той не открива нищо притеснително в тялото ви; ако симптомът сменя мястото си в тялото ви, а различните специалисти ви дават различни мнения и не знаят какво точно ви има, има голяма вероятност именно това да е подходящата диагноза.
Авторите, които пишат за телесните и психичните аспекти на събудената духовна енергия в човешкото тяло, стават все повече. Вероятно първият, който прави това по-отчетливо, е Гопи Кришна в книгата си „Кундалини – еволюционната енергия в човека“. Ел Колли е също изобилен източник на информация от първа ръка колко впечатляващо е разгръщането на тази енергия в човешкото тяло. А има и още толкова много!
Причината да поискам да представя лично тази глава от книгата обаче е друга – искам да направя едно уточнение. Има хора, които смятат, че съм фен на Ел Колли. В моята представа да си фен означава да си безкритичен към това, което идва от обекта на почитанието ти, а при мен случаят определено не е такъв. Наясно съм с ограничеността или субективността на всяка гледна точка, така че не мога да съм фен на никого – дори и към просветлени учитетели или гении като Юнг, например.
Написаното от Ел Колли не прави изключение. Няма как споделеното от нея да е свободно от субективизма и пристрастията, които неизбежно следват нишките на всяка индивидуална житейска история. Нещо повече, за разлика от Гопи Кришна, тя не успява да дочака „щастливия край„. Единадесет години след като процесът на спонтанното събуждане на кундалини започва за нея, Ел умира и не е съвсем ясно каква е причината. Не знам дали, ако беше успяла да издържи само още една година, богинята Шакти, както тя обича да нарича движещата се из тялото й енергия, щеше да приключи своето пътуване, донасяйки й просветление. Имам пред вид, че на Гопи Кришна са му трябвали 12 години, за да овладее съвсем същия този процес, като преди това буквално е живял в ада. Дванадесет години е било и времето, което е трябвало на Кристина Гроф – основателката на Spiritual Emergence Network и съпруга на Станислав Гроф (създателят на трансперсоналната психотерапия), за да каже, че този процес е приключил за нея.
Разбираемо е повече да вярваме на автори, които са успели да стигнат до цялостното решение на проблема, а не само частично. Както и да търсим уверения, че носенето на кръста по хълма към Голготата, по-късно ще донесе и възкресението. Предпочитам историите със щастлив край, но съм наясно, че има и такива, чийто не е такъв. Затова смятам, че краят е важен, но още по-важен от него е пътят и усилията да го вървим, колкото ни позволяват силите. Не за всеки е предвидено да преживее просветление, но всеки един може да има онези малки „умирания на егото“, онези малки пускания на контрола, предшестващи финалното предаване.
В книгата на Ел Колли откривам история, която „от първа ръка“ разказва как изглеждат многобройните прояви на тази мистериозна енергия, обитаваща човешкото тяло. За мен това е най-ценното. Тя е и живо свидетелство за съдбата на човека, чийто кръст понякога може да смаже раменете на този, който го носи. А статията на Ел Колли със списъка на симптомите на спонтанно събудената кундалини все още продължава да бъде един от най-често цитираните източници по тази тема в интернет.
Предполагам, че основен фактор историята й да няма „щастлив край„, е че тя не успява да отдели докрай емпиричното си аз от идентификацията с трансперсоналното. Това обаче започнах да го проумявам впоследствие. Както в тази, така и в останалите глави, внимателният прочит може да открие нагласата й, че е „избрана„, че е „специална“ поради това, че всичките тези неща са й се случили. Това са класически знаци за инфлация на егото, което в един момент не е могло да се справи с преживявания, които многократно надвишават силите му да ги съдържа.
„Да не се изхвърля бебето заедно с мръсната вода“ е отлична метафора за тези процеси на разграничение, при които плявата се отделя от зърното. Вярвам, че читателската аудитория в този сайт е достатъчно интелигентна, за да чете споделеното тук през призмата на собствената си критичност и самостоятелна преценка.
Камелия
