За тези от вас, които с интерес следят превода на книгата на Ел Колли „Белязана от Духа“, с радост съобщавам, че вече има още една преведена глава. Тя се казва „Поразена от мълния“ и е достъпна на български благодарение на преводаческите усилия на Невена Стойнова. Благодарности както към нея, така и към Петя Стоянова, която е редактор на всички глави, преведени до този момент!
Ако отидете на лекар със симптоми за тежест в гърдите, тежки пристъпи на задушаване, трудност до невъзможност за преглъщане и прочие, за които ще прочетете във въпросната глава, вероятно последната диагноза, която лекарят ще ви постави е „събуждане на кундалини“. Най-вероятното, всъщност, е той въобще не знае за подобно нещо. Въпреки това, ако традиционната медицина се проваля в усилията да ви помогне, ако вместо да се подобрявате, се влошавате, ако диагнозите на различните специалисти започват да си противоречат една на друга, ако симптомът сменя мястото си в тялото ви, има голяма вероятност именно това да е подходящата диагноза. Авторите, които пишат за телесните и психичните аспекти на събудената духовна енергия в човешкото тяло, стават все повече и повече. Вероятно първият, който прави това по-отчетливо, е Гопи Кришна в книгата си „Кундалини – еволюционната енергия в човека„. Ел Колли, според мен, е другият ярък източник на информация от първа ръка за това колко впечатляващо може да бъде разгръщането на тази енергия в човешкото тяло. Към момента, по мои наблюдения, в amazon.com вече има поне над тридесет книги, които разглеждат темата за кундалини-енергията и събуждането на тялото.
Причината да поискам да представя лично тази глава от книгата обаче е друга – искам да направя едно уточнение. Вероятно има хора, които смятат, че съм фен на Ел Колли – нещо, което наскоро чух за себе си. В моята представа да си фен означава да си безкритичен към това, което идва от обекта на почитанието ти, а при мен случаят определено не е такъв. Наясно съм с ограничеността или субективността на всяка гледна точка, така че не мога да съм фен на никого. Дори и към просветлен учител като Ошо, или гениален, според моите критерии, психотерапевт като Юнг, имам своите резерви. И това важи за всеки. Важи включително – и най-вече – за мен самата и собствените ми съждения.
Всъщност, да съм осъзната за тях е най-ценното нещо, което ми се случва напоследък все по-често. Без всякакви други усилия от моя страна, само ако се сетя за това, то по един съвсем естествен начин ме смирява и хармонизира, прави ме по-отворена и възприемчива към „различното и другото“. Към края на живота си Юнг е казал, че би пренаписал всичките си книги, с изключение на една – „Отговор на Йов“. И това още повече увеличи уважението ми към неговата личност, защото виждам в това ярко доказателство за изследователския му дух като учен, чиито идеи, с натрупването на нов опит и информация, са се развили във времето. Промяната, ако не е израз на безпринципната адаптация към ситуациите, е другото име на развитието.
В този смисъл, поглеждайки към книгата на Ел Колли, имам същата тази нагласа. Няма как споделеното от нея да е свободно от субективизма и пристрастията, които неизбежно следват нишките на всяка уникална житейска история и съдба. Нещо повече, за разлика от Гопи Кришна, тя не успява да дочака „щастливия край“. Единадесет години след като процесът на спонтанното събуждане на кундалини започва за нея, Ел умира и не е съвсем ясно каква е причината. Не знам дали ако беше успяла да издържи само още една година, богинята Шакти, както тя обича да нарича движещата се из тялото й енергия, щеше да приключи своето пътуване, донасяйки й духовно просветление. Имам пред вид факта, че на Гопи Кришна са му трябвали 12 години, за да овладее съвсем същия този процес, като преди това буквално е живял в ада. Дванадесет години е било и времето, което е трябвало на Кристина Гроф – основателката на Spiritual Emergence Network (Мрежа за духовно проявяване) и съпруга на Станислав Гроф (създателят на трансперсоналната психотерапия), за да каже, че този процес е приключил за нея.
Разбираемо е повече да вярваме на автори, които са имали късмета да стигнат до по-цялостното решение на проблема, а не само до частичното. Нормално е да търсим уверения, че носенето на кръста по хълма към Голготата, по-късно ще донесе и възкресението. Аз лично много обичам историите със щастлив край. Същевременно съм наясно, че в приказките има и такива, които не завършват с такъв. Затова смятам, че краят е важен, но още по-важен от него е пътят и дали се осмеляваме да го изстрадаме и извървим без да хленчим, обвиняваме или бягаме. Не всеки може да постигне просветление ( в този живот:). Но всеки един може да има онези малки „умирания на егото“, онези малки пускания на контрола, предшестващи финалното предаване.
В книгата на Ел Колли откривам една история, чрез която „от първа ръка“ можем да се запознаем с многобройните прояви на тази мистериозна енергия, обитаваща човешкото тяло. За мен тя е живо свидетелство за съдбата на човека, чийто кръст понякога може да смаже раменете на този, който го носи. А статията на Ел Колли със списъка на симптомите на спонтанно събудената кундалини все още продължава да бъде един от най-често цитираните източници по тази тема в интернет. От друга страна, смятам, че основен фактор историята й да няма „щастлив край“, е че тя не успява да отдели докрай егото си от идентификацията с преживяването на трансперсоналното. Това, обаче, започнах да го проумявам впоследствие. Както в тази, така и в останалите глави, внимателният прочит може да открие нагласата й, че е „избрана“, че е „специална“ поради това, че всичките тези неща са й се случили. Това са класически знаци за инфлация на егото, което в един момент не е могло да издържи като се опитва да съдържа в себе си преживявания, които не само че не идват от него, но и многократно го надвишават.
„Да не се изхвърля бебето заедно с мръсната вода“ за мен е отлична метафора за тези процеси на разграничение, при които плявата се отделя от зърното… Вярвам, че читателската аудитория в този сайт е достатъчно интелигентна, за да чете споделеното тук през призмата на собствената си критичност и самостоятелна преценка.
Камелия