„Когато бил на 31 години поетът Райнер Мария Рилке написал писмо до свой приятел: „Престани да търсиш отговорите. Ти няма да си способен да ги живееш, ако ги намериш.“ Това е много важна психотерапевтична аксиома: не давай на никого отговор, който той не е готов да живее.“ Берт Хелингер
Моите колеги психотерапевти знаят по-горното правило много добре – интерпретацията да се дава на клиента, едва когато терапевтът види, че клиентът вече е готов да я разбере. Случвало ми се е да нарушавам това правило в желанието си да ускоря процесите на търсената промяна и тогава съм разбирала колко вярно то е всъщност. Вече знам много добре, че когато човек не е готов да живее отговорите, които получи, той ги отхвърля, дори те да дойдат по много ясен и недвусмислен начин. Нещо повече – съпротивата срещу истината, която не сме готови да погледнем в очите, може да е много яростна!
Още по-тъжното е, когато отговорът е приет, разпозната е неговата вярност, но човекът не се престрашава да предприеме действията, които са свързани с това знание. За съжаление имам и такива случаи в моята психотерапевтична практика – хора, които вече са разбрали много добре причината за своето страдание, но не правят нищо, за да го променят. Остават същите, дори и да знаят кое е това, което трябва да направят, за да се почувстват по-добре. Вероятно затова ми се прииска сега да споделя това знание с вас – докато търсите отговорите, знайте, че те може да са точно пред вас, точно пред носа ви, но това да е последното нещо, което да сте склонни да видите или да признаете за себе си. Или, да знаете много добре какво е добре да се направи, но да отлагате до безкрайност и да повтаряте стария модел. Или, да искате да помогнете на приятел, защото виждате какво е доброто за него, но нищо не можете да направите, защото той не е готов да чуе отговора.
Ако тази мисъл днес идва при вас, запитайте се дали сте готови да живеете отговорите, които знаете. И същото се отнася до хората, на които искате да бъдете полезни.
Камелия
