Книгите на Ошо са продукт на това, което той е казал в разговори със своите саняси – беседи по определена тема или отговори на въпроси. В една от тях към него се обръща човек, който споделя, че често му се случва да бъде целият изпълнен с чувство, което не може да обясни: „там има дълбока любов – но съвсем същото чувство често идва като страх, мъка, болка, безсилие и фрустрация“.
По-долу е отговорът на Ошо:
„Със сигурност има нещо много еднакво в тези много различни емоции: това, че си завладян от тях. Това може да е обич, може да е омраза, може да е гняв – може да бъде всичко.
Ако то е твърде много, това ти дава чувството, че си завладян от нещо.
Дори болката и страданието пораждат същото преживяване. Да си завладян изцяло от нещо, обаче, няма никаква стойност. То просто показва, че ти си емоционално същество. Това е типичен показател за емоционалната личност.
Когато има гняв, има само гняв. И когато има любов, има само любов. Сякаш ставаш пиян с емоцията си, сляп. Каквото и действие да дойде от това, е погрешно. Дори това да е завладяваща любов, действието, което ще дойде от нея, няма да бъде правилното.
Сведено до основата, когато си завладян от някаква емоция, ти губиш разума си, ти губиш чувствителността си, ти губиш сърцето си в нея. Прилича на тъмен облак, в който си изгубен. Тогава каквото и да направиш, ще бъде погрешно.
Любовта не трябва да бъде част от твоите емоции.
Обикновено това е, което хората мислят и преживяват, но всичко, което е твърде завладяващо, е твърде нестабилно. То идва като вятър и си отива, оставяйки те след себе си празен, разтърсен, в скръб и тъга.
Според тези, които познават човешкото същество – неговия ум, неговото сърце и неговото същество – любовта трябва да бъде израз на твоето същество, а не емоция.
Емоцията е много крехка, много променлива. В един момент изглежда, че това е всичко. В един следващ момент ти просто си празен.
Така че първото нещо е да извадиш любовта от тази тълпа на завладяващи чувства. Любовта не е нещо, което те обладава.
Точно обратното, любовта е огромна прозорливост, яснота, чувствителност, съзнателност.
Но този вид любов е много рядка, защото много малко хора някога стигат до тяхното същество…
Трябва да извадиш любовта от емоционалната хватка, където тя е била откакто си се родил, и да намериш път към съществото си. Докато любовта не стане част от твоето същество, тя не е нищо по-различно от болката, страданието, тъгата.
Osho, Om Shantih Shantih Shantih: The Soundless Sound, Peace Peace Peace, Talk #17
Един от основните уроци на любовта е, че „любовта не е чувство„. Всъщност той е най-важният урок! Голяма ирония е, че въпреки своя опит с махалото на постоянно сменящите се емоции, ние продължаваме да търсим доказателствата за любовта си в тях. А тя, както казва Ошо, няма нищо общо с емоциите. Истинската любов е „огромна прозорливост, яснота, чувствителност и съзнателност„.
Реших да включа този цитат от него в категорията „уроците на любовта„, за да напомня да потърсите любовта на нейното истинско място – вътре в себе си. И да се погрижите за своите емоции по съвсем същия начин, както родителят се грижи за своето малко дете. Ако успеете да дадете сами на себе си това, от което имате нужда – разбирането, грижата за своите нужди, вашите емоции ще се успокоят. Вътрешното ви дете ще притихне. След това общуването с другите хора ще идва от едно много спокойно вътрешно пространство, ще има съвсем различно качество.
Накратко, този урок за любовта е урок по емоционална интелигентност. И въпреки че емоционалната интелигентност означава много неща, в нейната сърцевина е умението да гледаме на нашите емоции като на „вътрешно дете“, чието благоденствие е наша лична отговорност. Докато не развием ролята на зрелия вътрешен родител, връзката ни с другите ще произтича от сменящите се настроения, желания, емоции, страхове и уязвимост на това вътрешно дете. Ще оставяме отговорността за неговото щастие в ръцете на някой друг човек, който на свой ред е отговорен само за своето вътрешно дете, а не за нашето.
И така, твърде силните емоции имат нужда от също толкова силен ум, който да може да ги разбира, приема и да поема отговорността за грижата за тях. Този силен ум е вашият вътрешен родител.
Камелия Хаджийска
Ако тази тема е важна за вас и искате да научите повече за развитието на навици за емоционална интелигентност и връзката й с духовната интелигентност, може да разгледате и Програмата 29 дни, която създадох с точно такава цел – да учи на зрелите форми на любов и свързване с другите.
