Книгите на Ошо са продукт на това, което той е казал в разговори със своите саняси – беседи по определена тема или отговори на въпроси. Запитан от човек, който споделя, че често му се случва да бъде целият изпълнен с чувство, което не може да обясни: „там има дълбока любов – но съвсем същото чувство често идва като страх, мъка, болка, безсилие и фрустрация“, Ошо коментира:
„Със сигурност има нещо много еднакво в тези много различни емоции: това, че си завладян от тях. Това може да е любов, може да е омраза, може да е гняв – може да бъде всичко. Ако то е твърде много, това ти дава чувството, че си завладян от нещо. Дори болката и страданието пораждат същото преживяване. Да си завладян изцяло от нещо, обаче, няма никаква стойност. То просто показва, че ти си емоционално същество.
Това е типичен показател за емоционалната личност. Когато има гняв, има само гняв. И когато има любов, има само любов. Сякаш ставаш пиян с емоцията си, сляп. Каквото и действие да дойде от това, е погрешно. Дори това да е завладяваща любов, действието, което ще дойде от нея, няма да бъде правилното.
Сведено до основата, когато си завладян от някаква емоция, ти губиш разума си, ти губиш чувствителността си, ти губиш сърцето си в нея.
Прилича на тъмен облак, в който си изгубен. Тогава каквото и да направиш, ще бъде погрешно.
Любовта не трябва да бъде част от твоите емоции. Обикновено това е, което хората мислят и преживяват, но всичко, което е твърде завладяващо, е твърде нестабилно. То идва като вятър и си отива, оставяйки те след себе си празен, разтърсен, в скръб и тъга.
Според тези, които познават човешкото същество – неговия ум, неговото сърце и неговото същество – любовта трябва да бъде израз на твоето същество, а не емоция.
Емоцията е много крехка, много променлива. В един момент изглежда, че това е всичко. В един следващ момент ти просто си празен.
Така че първото нещо е да извадиш любовта от тази тълпа на завладяващи чувства. Любовта не е нещо, което те обладава.
Точно обратното, любовта е огромна прозорливост, яснота, чувствителност, съзнателност.
Но този вид любов е много рядка, защото много малко хора някога стигат до тяхното същество…
Трябва да извадиш любовта от емоционалната хватка, където тя е била откакто си се родил, и да намериш път към съществото си. Докато любовта не стане част от твоето същество, тя не е нищо по-различно от болката, страданието, тъгата.
Osho, Om Shantih Shantih Shantih: The Soundless Sound, Peace Peace Peace, Talk #17
Един от основните уроци на любовта е, че „любовта не е чувство„. Това е особено важен урок, защото е свързан с най-разпространената заблуда сред хората, които, въпреки своя опит с махалото на сменящите се постоянно емоции, продължават да търсят доказателствата за любовта си в чувствата. И, ако се случи така, че обичта им се смени със страх, омраза, болка, гняв или ревност, търсят начин да си я върнат като накарат другия да направи така, че отново да им даде повод да изпитат обич. Накратко, търсят причината за любовта си в чуждото поведение. Но докато причината за любовта ни е в това какво прави или не прави другия човек, това не е любов, а зависимост. Истинската любов е дете на свободата. И, за да я поканим в живота си, се изисква да обърнем мисленето си наопаки – да се занимаваме не с това както прави другият, а да погледнем какво ние самите избираме да направим.
Ако тази статия идва при вас по „принципа на синхроничността“, вижте дали не е, за да ви напомни да потърсите любовта на нейното истинско място – вътре в себе си, така че причината да има любов в живота ви да бъдете вие самите, а не наличието на това, което искате. След което да се опитате да промените мястото на източника на любов в живота си – вътре в себе си. Имайте пред вид че това, второто, хич не е лесно нещо. Изисква огромна вътрешна работа, която не е нищо по-различно от процеса на духовна трансформация, в който всичко се обръща наопаки. Ако имате късмет, промяната на мисленето ще доведе и до преживяването, когато чрез личен, непосредствен опит разбирате, че любовта, всъщност, е нашата истинска природа и по никакъв начин не зависи от обстоятелствата във външния свят.
Преди това обаче са целенасочените усилия за развиване на емоционална интелигентност. Когато става дума за емоционален тип личност, това означава само едно – човек не може да разбере своите чувства и затова или ги отхвърля и потиска, или се опитва да ги дресира. Тогава те стават твърде силни и го заливат. На тази твърде мощна вълна от емоции трябва да се предостави един също толкова силен ум, който да може да ги разбира. Разбирането означава мъдрост, зрялост, прозорливост… накратко, алхимично мислене.
Камелия Хаджийска
