Да бъдеш солист сред оркестър от обезверени оркестранти

По-долу е откъс от книгата „Духовна интелигентност“ от Дана Зохар и Иън Маршал, който представя преживяванията на един от авторите на тази книга по време на участие в конференция на ЮНЕСКО в Тбилиси, столицата на Грузия. Една от вечерите те са били заведени на посещение в градския театър, където:

„По тавана имаше пукнатини и следи от пожар. Стените бяха покрити с дупки там, където мазилката е била разрушена от бомби и снаряди…Нямаше климатична инсталация и беше ужасно горещо.

Когато оркестрантите се появиха в провиснали бели ризи и зле ушити панталони, музиката им беше вяла и отчаяна. Не можеха да извисят изпълнението си над своята и на града депресия. Публиката се отегчи и мнозина, включително и аз, заспаха. Струваше ми се, че мъчението ще продължи вечно. И тогава атмосферата в миг се промени.

В средата на сцената излезе елегантно облечен певец в черен смокинг, Зураб Соткилава. Обичан грузинец, по това време Соткилава беше водещ тенор на московския Болшой театър. Той гостуваше в родния си град в чест на представителите на ЮНЕСКО. Издувайки гърди, той запя великолепно, започвайки с арии от Верди, след което премина към традиционните грузински песни.

Докато пееше театърът оживя. Сякаш гласът не излизаше от неговото гърло, а от далечното минало на Грузия – някъде колективното човешко несъзнавано, свързвайки го със страданието и трагедията на грузинското настояще. Той беше канал, носещ на потиснатите и обезверени оркестранти и зрители енергия и надежда от онези други измерения… Той бе духът в действие, изпълняващ ролята на проводник от дълбините, за да постави настоящето в един по-широк и по-богат контекст – могъщ пример за духовна интелигентност.“

Дори и да усещате, че сте сами, че се движите сред „обезверени оркестранти“, а таванът над главите ви да е пропукан, има начин да направите нещо. Позволете си да станете проводници в живота си на визия, която е по-голяма от вас самите и така ще разберете както е духовната интелигентност в действие.