Скришно, като зачеването на дете

Една приятелка ми разказа притча за бамбука, която много ми хареса. Тя я беше превела от френски от книга на Оливие Клерк и поместила в своя прекрасен блог с интригуващото заглавие „Да си намериш работа е като да си намериш гадже“ – пожелавайки солидна бамбукова кариера на хората, които са се прицелили на високо. Аз на свой ред,  впечатлена от тази история, реших да я предам нататък като добавя и моя коментар към нея. Притчата е кратка – ето я:

„Казват, че в Китай расте един много специален сорт бамбук. Ако посеем едно негово семенце в подходяща почва, трябва да се въоръжим с търпение… И наистина, през първата година не се случва нищо – никакво стръкче не благоволява да излезе от земята, ни най-малко кълнче. На втората година, също не. А на  третата? Не повече от предишните. Тогава, на четвъртата? Нищичко! И чак на петата година бамбукът показва връхче  над земята. И тогава той израства 12 метра за една година: какво впечатляващо „догонване“! И причината му е проста: по време на петте години, докато нищо не се появява на повърхността, бамбука тайно развива  изумителните си корени в почвата, благодарение на които в даден момент той е способен триумфално да се появи на бял свят.“

Впечатляващо, нали? Да поливаш земята четири години подред без да виждаш никакъв видим резултат от вложените усилия! Не знаех, че съществува такъв вид бамбук и съм благодарна на моята приятелка, че ми разказа за него. Знаех обаче, че психичните промени вътре в нас се случват по много начини и един от тях е точно този – на скритото и продължително вътрешно зреене.

От много време изследвам как се случват промените в живота ни, но точно тази промяна заема много специално място в съзнанието ми, защото е много лична. Знам как изглежда, защото много дълго съм поливала семенцата в живота си и нищо не се е показвало над почвата – години наред! Мъчително и обезкуражително. Докато не попаднах на описанието на един от основателите на психологическото направление в астрологията – Лиз Грийн, на действието на планетата Сатурн в 12-ти дом (какъвто е моят случай) и разпознах този архетипен принцип. Тя пишеше, че:

„В дванадесети дом процесът се извършва скришно, като зачеването на дете. Едва след изтичането на определено време дадена страна от личността може да излезе наяве като новородено дете и да намери външно изразяване – промяната се е извършила“.

Лиз Грийн, „Сатурн – нов поглед към един стар дявол“

Знам, че безотносително на това в кой дом са ни планетите, всички ние имаме вътре в себе си представени всичките архетипни сили и принципи, разглеждани от астрологията. И, съответно, притчата за бамбука в Китай или разказът за зачеването на дете, не са чужди на никой от нас – в една или друга степен, разбира се.

Ако точно сега усещате безсилието от продължителните и безуспешни опити да променяте нещата в своя живот, може би тази история ще ви напомни да продължавате да поливате семената, опирайки се единствено на вярата, че всичко „под почвата“ – вътре във вас, преминава през скрито зреене и просто изведнъж ще изскочи на повърхността на живота ви – цели 12 метра!

Камелия