от Ньошул Кхенпо
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм… нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да се измъкна.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея… това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
Тази „автобиография“ е толкова прекрасна, че с удоволствие я споделям, т.е. пре-предавам нататък.
Когато гледам назад в моята автобиография, също виждам дупки, в които съм падала, и улици, които съм сменила. Когато гледам напред, виждам други улици с други дупки. Изглежда, че всяка една автобиография е улица с дупки, а изкуството на живеене е да ое учим от опита, когато падаме в дупките.
