Споделям с вас аматьорския си превод на една прекрасна и моя много любима поема от суфисткия мистик и ирански поет Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми.
„Да бъдеш човешко същество е като да си странноприемница.
Всяка сутрин има нов пристигащ.
Радост, потиснатост, подлост,
моментно осъзнаване – идват
като неочакван посетител.
Посрещни ги и ги нагости всичките!!!
Дори и те да са тълпа от тъга,
която насилствено помита твоя дом,
за да я освободи от покъщината.
Въпреки това, отнасяй се към всеки гост почтително!
Може би, той те изчиства
за да дойде някоя нова наслада.
Черните мисли, срамът, злобата –
посрещни ги на вратата, смеейки се
и ги покани вътре.
Бъди благодарен за всичко, което идва,
защото всеки гост е бил изпратен
като водач от отвъдното.“
Руми
Руми е известен именно с поемите си за любовта. И, макар че на пръв поглед по-горният стих може да изглежда несвързан с „уроците на любовта„, за мен той е един от най-ценните текстове за това как да се случи любовта на практика. Става дума за онази любов, която е отвъд дуалностите на материалния свят, и която предлага гостоприемното си сърце за всичко, което може да премине през него.
На английски поемата звучи по-различно затова за английски четящите прилагам и оригиналния й вариант.
This being human is the guest house.
Every morning a new arrival.
A joy, a depression, a meanness,
a momentary awareness comes
as an unexpected visitor.
Welcome and entertain them all!!
Even they’re a crowd of sorrows
who violently sweep your house
empty of its furniture.
Still, treat each guest honourably.
He may be clearing you out
For some new delight.
The dark thought, the shame, the malice.
Meet them at the door laughing
and invite them in.
Be grateful for whoever comes
because each guest has been sent
as a guide from beyond.
Rumi
