публикувано 24.11.2010 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Принципът на синхроничността

Отдавна ми се иска да ви представя принципа за синхроничността, развит от основателя на аналитичната психология К.Г.Юнг. Смятам, че неговото познаване ще поощри наблюдателността към случайните съвпадения в живота ви и ще засили доверието, че те имат определен смисъл за вас, който вие трябва да откриете. Също така, ще постави на  научна основа употребата на тези категории в сайта, които представят публикациите на случаен принцип (като Ошо Зен Таро, Мисъл на Деня, Игри на синхроничност).

Дефиницията за синхроничност в „Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг“ обхваща няколко аспекта на този принцип:

„(1) като един „некаузален свързващ принцип“;
(2) като засягаща събитията, свързани смислово, а не причинно (т.е. несъвпадащи по време и пространство)
(3) като отнасяща се до събития, които съвпадат във времето и пространството, но които могат да бъдат разглеждани и като психологически свързани;
(4) като свързваща психичния и материалния свят.“

Макар и изчерпателна, тази дефиниция ми се стори твърде сухарска, за да представи дълбочината на този принцип, на който гледам като на „езикът, на който говори Душата ни“. Затова отново отгърнах „Идзин – книга на промените“, чието предисловие е написано от Юнг, и в което той пише, че този

„любопитен принцип, който съм нарекъл „синхроничност“ е концепция, формулираща диаметрално противоположен възглед от този на причинността. Тъй като последната е просто статистическа, но не и абсолютна истина, тя е нещо като работна хипотеза за начина, по който събитията произлизат едно от друго, докато синхроничността приема, че съвпадението на събитията във времето и пространството означава нещо повече от чиста случайност, а именно – особена взаимозависимост на обективните събития както помежду им, така и със субективните (психическите) състояния на наблюдателя или наблюдателите.“

Всъщност, когато става дума за дефиниции, май те винаги са сухарски:) Затова ще продължа напред и ще кажа, че въпросното предисловие, от което е този цитат (а и цитатите, които следват по-долу) се отнася до китайска книга за гадаене, която представя 64 хексаграми – фигури, получени от случайното хвърляне на монети (или клечици бял равнец), които са „индикатор на същностната ситуация, преобладаваща в момента на нейното зараждане.“ С други думи, това са 64 различни отговора на питащия човек, представляващи 64 типични, т.е. архетипни ситуации, в които можем да попаднем в живота си. Давам си сметка за смелостта, която Юнг е имал, за да се ангажира с предговор за книга за гадаене! И съм благодарна, за риска, който е поел!

„Мога да поема този риск, защото навлязох в осмото си десетилетие и променливите мнения на хората вече слабо ме впечатляват; аз ценя много повече мислите на старите майстори, отколкото философските предразсъдъци на западния ум.“ 

Старите майстори, това са китайските мъдреци от древността, а принципът на синхроничността – това са характеристиките на китайското мислене от времето, в което е била създадена тази книга.

„Китайският ум, както се вижда и от „Идзин“, изглежда е извънредно загрижен от случайния аспект на събитията. Това, което ние наричаме „съвпадение“, като че ли е главната грижа на този особен ум, а онова, което ние почитаме като причинност, остава почти незабелязано. Налага се да признаем, че трябва да се каже нещо за огромното значение на случайността.“

За всекидневния човек „Идзин“ е просто една книга за гадаене. За човек, който гледа на нея с очите на Юнг, тя е тя е метод за изследване на подсъзнанието, извор на себепознание и мъдрост.

„Идзин през цялото време настоява за важността на самопознанието. Методът за постигането на тази цел е отворен за всевъзможни видове неправилна употреба и следователно не е за незрелите и лекомислени хора, нито пък за признаващите единствено интелекта и разума. Той е подходящ за мислещи и внимателни люде, които обичат да размишляват над своите действия и случващото се с тях…“

Както се вижда от коментарите на Юнг, това което за едни е сборник от „архаически магически заклинания“ (в което той е бил упрекнат), за други може да бъде повод за размисъл и по-дълбоко вглеждане в себе си. Критерият за истинността на дадената хексаграма е субективното чувство за достоверност у питащия. Това е онова чувство, което усещаш със сърцето си, че е правилното – дори, когато това, което то ни казва, не е от най-приятните.

“ В „Идзин единственият критерий за валидността на синхроничността е мнението на наблюдателя, че текстът към хексаграмата предава истински психичното му състояние.“

Точно това се случи с мен самата, когато препрочитах увода на Юнг към „Идзин“ и междувременно си зададох въпрос към книгата. Хексаграмата, която получих в отговор на въпроса си, намирах, че е точна по някакъв начин, но отговорът не ме докосваше, нямаше емоционален отклик. Само с ума си намирах аргументи, че това е верен отговор. Докато не ми хрумна, че начинът, по който изписах шестте линии, от които се получава хексаграмата, не е точен – вместо да ги пиша една над друга, аз ги бях писала една под друга в реда, в който монетите ги „определяха“. Така се оказа, че отговорът, всъщност, е една друга хексаграма… и този път усетих верността на този отговор и със сърцето си. Той наистина ме накара да се почувствам по-добре, макар че въпросната втора хексаграма беше, за разлика от първата, доста неприятна като тълкуване и, в някакъв смисъл, дори противоположна. Тя, обаче, описваше по-точно реалността на моите чувства, а не на ума ми. Бях поразена, защото се бях съгласила и с тълкуването на първата хексаграма, бях намерила основания за нейната достоверност! Този опит потвърди нещо, което винаги съм знаела – че при работата с гадателски инструменти, основани на принципа на синхроничността, истинският критерий за истинност трябва да идва от субективното чувство на питащия, от сърцето му. Защото, ако бутилката е наполовина пълна, то това означава, че е и наполовина празна. Обективно верни са и едното, и другото – и двете отразяват два различни аспекта на обективната реалност. Когато говорим обаче за субективната реалност – за човешкия дух и за посоките, в които той се развива – тогава верността идва от субективната достоверност на чувството. С други думи, за някой е добре да види, че бутилката е наполовина празна, за да започне да търси начини как да я напълни. За друг, обаче, е добре в дадения момент да види, че бутилката, всъщност, е наполовина пълна и да започне да учи урока на удовлетворението. Когато навлизаме в сферата на психичното, езикът по принуда става парадоксален, за да обхване пълнотата на живота и различните уроци, които имаме да учим в различни етапи от живота си. В тези случаи именно субективното чувство е критерият за истинност за това кой от двата аспекта на ситуацията е валиден за дадения момент за дадения човек.

Накрая искам да кажа, че когато принципа на сихроничността се прилага за гадаене, е изключително важно  сериозното отношение на питащия към гадателския инструмент. В „Книга на промените Идзин“ има една хексаграма, която идва, когато в общуването с Идзин липсва зрелост. Тя е четвъртата поред и се нарича Мън/Младежко безразсъдство. В нея пише:

„Не търся младия глупак;
младият глупак търси мен.
При първото предсказание аз му съобщавам.
Ако попита два или три пъти, това е досаждане.
Ако досажда, не му казвам нищо.“

С други думи, „какъвто въпроса, такъв и отговора.“  Ако трябваше да сме информирани постоянно за намеренията на Душата ни, нямаше да идваме на този свят без спомена за духовния си произход. Предизвикателството за нас е не Душата ни да ни намери, а ние – нея. Не, да се осланяме на отговорите, идващи  „отгоре“, а сами да търсим нашите отговори „там-долу“. В това виждам причината на човешкия живот и възможностите за творчество на Земята.

Завършвам с посланието, че няма „чиста случайност“. Случайността е „чиста“ само за тези, които са слепи за смисловите връзки между събитията и собствената си духовна реалност. За тези, които „имат сърца да видят“, картината за света, в който живеем, е много по-голяма от тази, която виждат очите ни. Законът за синхроничността е подаръкът на Юнг за тези от нас, които търсим знаци по Пътя си, за да ни припомнят плана на Душата ни. Той ни се „показва“ в случайните съвпадения във всекидневието ни, но е отзивчив и към гадателските инструменти, чрез които разбираме за духовните измерения на настоящата ситуация от живота ни. Белег на невежество е не, че им се доверяваме, а че го правим, без да се доверяваме на себе си и на субективното си чувство за истинност.

Надявам се, че с тази публикация съм била полезна за тези от вас, които като мен обичат магията на принципа на синхроничността – дори и ако тя се проявява в електронния вариант на Интернет:).

Камелия Хаджийска