Отдавна ми се иска да ви представя принципа за синхроничността, развит от основателя на аналитичната психология К.Г.Юнг. Смятам, че неговото познаване ще поощри наблюдателността към случайните съвпадения в живота ви и ще засили доверието, че те имат определен смисъл за вас, който вие трябва да откриете. Също така, ще постави на  научна основа употребата на тези категории в сайта, които представят публикациите на случаен принцип (като Ошо Зен Таро, Мисъл на Деня, Игри на синхроничност).

Дефиницията за синхроничност в “Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг“ обхваща няколко аспекта на този принцип:

„(1) като един „некаузален свързващ принцип“;
(2) като засягаща събитията, свързани смислово, а не причинно (т.е. несъвпадащи по време и пространство)
(3) като отнасяща се до събития, които съвпадат във времето и пространството, но които могат да бъдат разглеждани и като психологически свързани;
(4) като свързваща психичния и материалния свят.“

Макар и изчерпателна, тази дефиниция ми се стори твърде сухарска, за да представи дълбочината на този принцип, на който гледам като на „езикът, на който говори Душата ни“. Затова отново отгърнах „Идзин – книга на промените“, чието предисловие е написано от Юнг, и в което той пише, че този

„любопитен принцип, който съм нарекъл „синхроничност“ е концепция, формулираща диаметрално противоположен възглед от този на причинността. Тъй като последната е просто статистическа, но не и абсолютна истина, тя е нещо като работна хипотеза за начина, по който събитията произлизат едно от друго, докато синхроничността приема, че съвпадението на събитията във времето и пространството означава нещо повече от чиста случайност, а именно – особена взаимозависимост на обективните събития както помежду им, така и със субективните (психическите) състояния на наблюдателя или наблюдателите.“

Всъщност, когато става дума за дефиниции, май те винаги са сухарски:) Затова ще продължа напред и ще кажа, че въпросното предисловие, от което е този цитат (а и цитатите, които следват по-долу) се отнася до китайска книга за гадаене, която представя 64 хексаграми – фигури, получени от случайното хвърляне на монети (или клечици бял равнец), които са „индикатор на същностната ситуация, преобладаваща в момента на нейното зараждане.“ С други думи, това са 64 различни отговора на питащия човек, представляващи 64 типични, т.е. архетипни ситуации, в които можем да попаднем в живота си. Давам си сметка за смелостта, която Юнг е имал, за да се ангажира с предговор за книга за гадаене! И съм благодарна, за риска, който е поел!

„Мога да поема този риск, защото навлязох в осмото си десетилетие и променливите мнения на хората вече слабо ме впечатляват; аз ценя много повече мислите на старите майстори, отколкото философските предразсъдъци на западния ум.“ 

Старите майстори, това са китайските мъдреци от древността, а принципът на синхроничността – това са характеристиките на китайското мислене от времето, в което е била създадена тази книга.

„Китайският ум, както се вижда и от „Идзин“, изглежда е извънредно загрижен от случайния аспект на събитията. Това, което ние наричаме „съвпадение“, като че ли е главната грижа на този особен ум, а онова, което ние почитаме като причинност, остава почти незабелязано. Налага се да признаем, че трябва да се каже нещо за огромното значение на случайността.“

За всекидневния човек „Идзин“ е просто една книга за гадаене. За човек, който гледа на нея с очите на Юнг, тя е тя е метод за изследване на подсъзнанието, извор на себепознание и мъдрост.

„Идзин през цялото време настоява за важността на самопознанието. Методът за постигането на тази цел е отворен за всевъзможни видове неправилна употреба и следователно не е за незрелите и лекомислени хора, нито пък за признаващите единствено интелекта и разума. Той е подходящ за мислещи и внимателни люде, които обичат да размишляват над своите действия и случващото се с тях…“

Както се вижда от коментарите на Юнг, това което за едни е сборник от „архаически магически заклинания“ (в което той е бил упрекнат), за други може да бъде повод за размисъл и по-дълбоко вглеждане в себе си. Критерият за истинността на дадената хексаграма е субективното чувство за достоверност у питащия. Това е онова чувство, което усещаш със сърцето си, че е правилното – дори, когато това, което то ни казва, не е от най-приятните.

“ В „Идзин единственият критерий за валидността на синхроничността е мнението на наблюдателя, че текстът към хексаграмата предава истински психичното му състояние.“

Точно това се случи с мен самата, когато препрочитах увода на Юнг към „Идзин“ и междувременно си зададох въпрос към книгата. Хексаграмата, която получих в отговор на въпроса си, намирах, че е точна по някакъв начин, но отговорът не ме докосваше, нямаше емоционален отклик. Само с ума си намирах аргументи, че това е верен отговор. Докато не ми хрумна, че начинът, по който изписах шестте линии, от които се получава хексаграмата, не е точен - вместо да ги пиша една над друга, аз ги бях писала една под друга в реда, в който монетите ги „определяха“. Така се оказа, че отговорът, всъщност, е една друга хексаграма… и този път усетих верността на този отговор и със сърцето си. Той наистина ме накара да се почувствам по-добре, макар че въпросната втора хексаграма беше, за разлика от първата, доста неприятна като тълкуване и, в някакъв смисъл, дори противоположна. Тя, обаче, описваше по-точно реалността на моите чувства, а не на ума ми. Бях поразена, защото се бях съгласила и с тълкуването на първата хексаграма, бях намерила основания за нейната достоверност! Този опит потвърди нещо, което винаги съм знаела - че при работата с гадателски инструменти, основани на принципа на синхроничността, истинският критерий за истинност трябва да идва от субективното чувство на питащия, от сърцето му. Защото, ако бутилката е наполовина пълна, то това означава, че е и наполовина празна. Обективно верни са и едното, и другото – и двете отразяват два различни аспекта на обективната реалност. Когато говорим обаче за субективната реалност – за човешкия дух и за посоките, в които той се развива – тогава верността идва от субективната достоверност на чувството. С други думи, за някой е добре да види, че бутилката е наполовина празна, за да започне да търси начини как да я напълни. За друг, обаче, е добре в дадения момент да види, че бутилката, всъщност, е наполовина пълна и да започне да учи урока на удовлетворението. Когато навлизаме в сферата на психичното, езикът по принуда става парадоксален, за да обхване пълнотата на живота и различните уроци, които имаме да учим в различни етапи от живота си. В тези случаи именно субективното чувство е критерият за истинност за това кой от двата аспекта на ситуацията е валиден за дадения момент за дадения човек.

Накрая искам да кажа, че когато принципа на сихроничността се прилага за гадаене, е изключително важно  сериозното отношение на питащия към гадателския инструмент. В „Книга на промените Идзин“ има една хексаграма, която идва, когато в общуването с Идзин липсва зрелост. Тя е четвъртата поред и се нарича Мън/Младежко безразсъдство. В нея пише:

„Не търся младия глупак;
младият глупак търси мен.
При първото предсказание аз му съобщавам.
Ако попита два или три пъти, това е досаждане.
Ако досажда, не му казвам нищо.“

С други думи, “какъвто въпроса, такъв и отговора.“  Ако трябваше да сме информирани постоянно за намеренията на Душата ни, нямаше да идваме на този свят без спомена за духовния си произход. Предизвикателството за нас е не Душата ни да ни намери, а ние – нея. Не, да се осланяме на отговорите, идващи  “отгоре“, а сами да търсим нашите отговори „там-долу“. В това виждам причината на човешкия живот и възможностите за творчество на Земята.

Завършвам с посланието, че няма „чиста случайност“. Случайността е „чиста“ само за тези, които са слепи за смисловите връзки между събитията и собствената си духовна реалност. За тези, които „имат сърца да видят“, картината за света, в който живеем, е много по-голяма от тази, която виждат очите ни. Законът за синхроничността е подаръкът на Юнг за тези от нас, които търсим знаци по Пътя си, за да ни припомнят плана на Душата ни. Той ни се „показва“ в случайните съвпадения във всекидневието ни, но е отзивчив и към гадателските инструменти, чрез които разбираме за духовните измерения на настоящата ситуация от живота ни. Белег на невежество е не, че им се доверяваме, а че го правим, без да се доверяваме на себе си и на субективното си чувство за истинност.

Надявам се, че с тази публикация съм била полезна за тези от вас, които като мен обичат магията на принципа на синхроничността – дори и ако тя се проявява в електронния вариант на Интернет:).

Камелия Хаджийска