публикувано 19.03.2014 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Страховете и техните причини

Ето още една статия от създателя на руския сайт “Самопознание – путь просветления“, която е преведена специално за читателската аудитория на espirited.com от Петя Стоянова (благодарности, Петя!).

Страхът също е тема, по която някой ден ще напиша така наречената от мен „паралакс-статия“ – той е много базисно чувство, което всеки един от нас изпитва в една или друга степен, но когато застане в центъра на емоционалния живот на човека и започне да го доминира, значи е дошло време за духовен подход за справяне с него. Именно в това виждам ценността на статията по-долу – авторът разглежда страха в контекста на духовните процеси, посочвайки двете най-важни причини за неговото възникване – идентификацията и привързаността.

С различните видове страхове може да се справяме по различен начин, но когато страхът стане основната емоция, значи е дошло време за духовна трансформация – и единственият начин да се случи това е да го алхимираме. Смятам, че „разбирането“ е основна съставка на „алхимичната рецепта“, затова – приятно четене!

„Чувството за страх е познато на всеки човек без изключение, макар че страховете са различни. Някой е преследван от страха от тъмнината, височината или водата, някой се бои от болка, смърт или болест, в някого възниква страх от самота или обратно – страх от общуване. В човек може да има цял набор от страхове, които възникват периодично, а някой страх може да се проявява редовно или даже постоянно.

В лека степен страхът се проявява като безпокойство или тревога, а ярко и силно изразеният страх е известен като ужас – най-острата форма на страха. За да се избавим от страховете е нужно да разберем тяхната природа и причината за възникването им.

Откъде се взимат страховете, каква е причината за тяхното появяване?

Естествено, могат да се назоват много причини за възникването на едни или други страхове, например, тежко психологично преживяване в детството или даже в предишни животи (което често обяснява детските страхове), когато човек е получил психична травма от един или друг вид, но такива причини са вторични, затова не винаги тяхното отстраняване помага да се избавим от страха.

Нужно ни е да разберем кое се явява първопричина за страховете, техен източник, кое лежи в тяхната основа.

По своята същност страхът означава заплаха от загуба, а да загубим можем само онова, с което се отъждествяваме или към което сме привързани.

Затова основната причина за всички страхове, безпокойства и тревоги се явява отъждествяването (отъждествяване с някого или нещо) и привързаността.

Отъждествяване – това е самоидентификация, т.е. чувтвото да си нещо или някой конкретен/но. Човек (като съзнание) се отъждествява с конкретно тяло, ум, професия, положение в семейството и обществото и с всички роли, които играе в социума.

Привързаност – това е чувство за близост и симпатия към някого или нещо, създаващо усещане за психически или физически комфорт.

Привързаността по своята същност означава зависимост и лишаването на човека от обекта на привързаност (загуба или заплаха от загуба) предизвиква у него неприятни емоции, в това число и безпокойство, тревоги и страхове.

Често тези две причини – отъждествяване и привързаност – вървят ръка за ръка, допълвайки и подсилвайки се взаимно, с което създават засилване на различните страхове. Избавяйки се от отъждествяванията и привързаностите, човек постепенно се избавя от всички страхове.

Отъждествяването като причина за страха

Когато човек се отъждествява с тялото, той се смята за този материален обект, който, както е известно на всички ни, рано или късно ще умре и затова възниква страх от смъртта. Поради отъждествяването с тялото възникват също и страхове от болест, болници, стоматолози, хирурзи, операции, старост и т.н. И колкото по-пълно човек се отъждествява с тялото, толкова по-силни са неговите страхове, защото тялото (за разлика от душата, т.е. от индивидулното съзнание) е подложено на влиянието на множество фактори от материалния свят, които могат да причинят болка, вреда, болест, инвалидност и смърт.

Отъждествяването с длъжността в службата предизвиква страх от загуба на тази длъжност. Отъждествяването с положението в обществото се явява причина за страха от загуба на това положение. Отъждествяването с ума принуждава да се притесняваме за своите умствени способности и натрупани знания за материалния свят (съвременната система на образование), повечето от които никога няма да ни потрябват.

Привързаността като причина за страховете

Човек по естетвен начин се привързва към семейството си, към приятелите, дейността си, работата, парите, материалните удобства и разнообразни обекти, които притежава. Привързайки се човек става в една или друга степен зависим от обекта на привързването, защото, разбира се, в него възниква страх от загуба, повреждане или влошаване на това, към което се е превързал.

Как да се избавим от страховете

Привързаността се явява причина на всички страхове, а свободата от страха означава отсъствие на привързаности и отъждествяване, и това е много високо духовно ниво, което може да се постигне посредством занимания с духовни практики, водещи към самопознание. Според работата със себе си човек постепенно се освобождава от отъждествяването с тялото и ума си, с положението в обществото, ролите, които играе в живота и съответно неговата привързаност към света отслабва. Това е най-добрият начин за избавяне от страховете. Познавайки себе си като душа или чисто съзнание, човек започва да вижда истинското положение на нещата, поради което всички страхове просто се изпаряват като призрачен утринен сън.

Откривайки истинската причина на своите страхове, човек може да я проанлизира, разгледа от различни страни и да я види като илюзия (отъждествяването и привързаността са илюзорни явления) – само тогава той придобива свобода от страха, който, базирайки се на илюзорните явления отъждествяване и привързаност, сам по себе си се явява илюзорен.

Познавайки себе си като чисто съзнание, вечно и неподвалстно на каквито и да било материални проявления от този свят, човек отстранява всички причини за страховете. Разотъждествяването води до непревързаност и свобода.

Борба със страха

Идеята за борба със страха в своята основа е неправилна, тъй като думата „борба” означава потискане на страховете със сила (няма значение по какъв начин), а това, което е потиснато, рано или късно изплува. Затова борбата със страховете не решава проблема, а само позволява за известно време да се притъпи, и то не винаги. Трябва да се откажем от идеята за борба, тъй като борбата само засилва двойствеността, прави я по-реална и по-влиятелна, довеждайки до нови неприятности, това не е начинът за освобождаване от страховете. За да се избавим от страха, е нужно не да го потискаме, а да го разберем, анализираме и видим в друга светлина – тогава той губи своята сила.“

източник: Страхи, их причины, и работа со страхами

превод, Петя Стоянова