Лекуване на емоционалното ни тяло – среща с вътрешното ни дете
група за терапия с полето на знанието, проведена на 2-3 май 2009
“Животът в края на краищата не се състои в това да си прав, а да бъдеш свободен и цялостен. Отказът от стари емоционални модели, които са се превърнали в стил на живот, е нещо много освобождаващо.”
Памела Крибе, “Ченълингите на Йешуа”
Темата за тази група изкристализира след провеждането на групите “Да обичаш себе си”, след които осъзнах по-ясно от всеки друг път, че за да почувстваме топлата и релаксираща енергия на приемането на себе си такива, каквито сме, трябва да минем през изчистване на емоционални рани от миналото, които замърсяват възприятието за настоящето ни със следи от спомени, които вече са остарели и не отговарят на реалността. Същото може да се каже и по обратния начин – за да излекуваме емоционалните рани от миналото си, ние трябва да преминем през тяхното “промиване” с нашето разбиране, приемане и обич; трябва да се отнесем към тях така, както любящият родител обгръща разплаканото, объркано, уплашено или гневно дете, и да го утешим с безусловната си любов.
Това означава , че трябва да се родим отново – този път не физически, а душевно-емоционално за истинската си същност и с това да станем родители сами на себе си. Едва тогава ще можем истински да поемем отговорността за живота си и да се свържем с произтичащата от това сила. Тогава раните от миналото може да заздравеят и единственото, което да остане след тях, ще са белезите по душевната ни кожа – тихи свидетелства за героичното ни пътуване към себе си. Ще можем да погледнем на света около нас такъв, какъвто е – без обвинения и претенции и да намерим начина, по който да удовлетворим нуждите на вътрешното ни дете по зрял и уместен начин.
Раните в емоционалното ни тяло са всички тези следи от миналото, когато сме се чувствали пренебрегнати, предадени, изоставени, унижени или неразбрани. Това са следи в емоционалната ни памет, които са по-скоро в зоната на несъзнаваното, отколкото на осъзнавания ни психичен живот. Ние живеем с тях и дори не си даваме сметка как те присъстват в живота ни и определят начина, по който реагираме на събитията и хората. Целите на тази група са да извадим тези скрити емоционални модели- рани на светло, за да ги излекуваме с любов и разбиране. Или, както пише Памела Крибе: “Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си, е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание. … Такъв тип съзнателност лекува… Това именно е духовна алхимия. “
Именно това е целта на тази група – духовна алхимия – да превръщаме раните от емоционалното ни тяло в цветя за вътрешното ни дете.
