Защо „терапевтично различаване“?

Защото назовава едно от основните действия в моята терапевтична практика: задаването на въпроси, чрез които първоначално слетите елементи на психичното преживяване постепенно се разграничават.

Юнг би нарекъл този процес диференциация и би видял в него необходимо условие за възникването на съзнание. А именно съзнанието създава пространство за свобода: онова, което действа несъзнавано и автоматично, постепенно може да се превърне в предмет на разбиране, отношение и избор.

Откъде тръгва изследването?

За разлика от класическата юнгианска работа със сънищата, активното въображение и други продукти на несъзнаваната психична дейност, аз обикновено тръгвам от друго място – емоцията, афекта и конкретното преживяване.
Наричам това „дневно сънуване“. Докато нощният сън говори чрез образи, „дневното сънуване“ става видимо преди всичко чрез проекциите – не само в смисъла им на защитен механизъм на Аза, а и като неизбежна част от начина, по който психиката участва във възприемането и осмислянето на света. Тук се намират и онези вярвания, определения и нагласи, които все още не са били подложени на рефлексия и чрез които човекът несъзнателно организира своето преживяване на реалността.

Приликата с когнитивната психотерапия – и разликата

На пръв поглед тази работа прилича на когнитивната психотерапия: тръгваме от конкретна ситуация, разграничаваме случилото се от неговата интерпретация и изследваме мисълта, свързана с емоцията.

Но целта на изследването е различна. Не търся само по-реалистична или адаптивна мисъл, която да замени предишната. Интересува ме каква психична динамика става видима чрез тази мисъл и породения от нея афект.

Какво желание се разкрива? Какво е проектирано върху другия или върху света? Коя двойка противоположности се е активирала? Какво несъзнавано съдържание търси път към съзнанието?

В този смисъл бих нарекла целта алхимична: не просто корекция на една мисъл, а трансформация на отношението към преживяването. Не просто по-реалистично отношение към реалността, усилие да се разбере вътрешната противоречивост на тази реалност.

Когато човек разбере вътрешната връзка между неговите привидно противоречащи си части, се отваря възможност за ново и по-творческо отношение към това, което му се случва.

Приликата с логотерапията – и разликата

Търсенето на смисъл естествено доближава тази работа до логотерапията – до въпросите за свободата, отговорността, ценностите и смисъла, който конкретната житейска ситуация поставя пред човека.

В моята работа обаче смисълът има и архетипно измерение. Индивидуалното човешко страдание се разглежда в контекста на универсални психични мотиви, които човечеството разказва от хилядолетия чрез религиите, митовете, приказките и останалите продукти на колективното митотворчество. Именно чрез свързването на индивидуалния смисъл със смисъла, формулиран чрез езика на архетипите, е същността на религиозната функция.

Юнг описва тази по-голяма посока на психичното развитие чрез понятието индивидуация – процеса на превръщане в онзи, който човек потенциално е, чрез постепенно осъзнаване, различаване и ново свързване на противоположностите в собствената психика.

Юнгианската метарамка – и различният практически път

Най-дълбокото родство на терапевтичното различаване е с аналитичната психология на Юнг: психичната динамика се мисли през противоположностите; съзнанието и несъзнаваното се разглеждат в постоянно взаимодействие; конфликтът носи възможността за възникване на ново отношение; симптомът може да бъде четен не само каузално – през миналото, но и проспективно – през развитието, към което той насочва.

Практическият път обаче е различен.

Вместо да работя преимуществено със сънища и други продукти на несъзнаваната психика, изразени чрез образното мислене, аз работя с емоцията, афекта, вярванията, проекциите и конкретните преживявания от всекидневния живот. Вместо да достигам до психичния комплекс чрез неговите образни проявления, тръгвам директно от афекта и съпътстващото го преживяване, в които констелираният комплекс става видим. Вместо интерпретация на символния език на сънищата – диференциация на функцията чувство чрез рефлексия върху преживяванията от деня и различните им елементи. Акцентът не пада върху появата на обединителния символ като израз на трансцендентната функция, а върху развитието на нова житейска нагласа, способна да обхваща противоположностите и да гледа едновременно в двете посоки.

Така юнгианската метарамка се среща с практически инструменти, усвоени от други терапевтични традиции, реализирайки една от основните идеи на Юнг – че „царският път към несъзнаваното не е сънят, както смята Фройд, а комплексът, който е архитектът на сънищата и симптомите.“

В класическата юнгианска практика комплексът често се изследва през съня и символния образ; аз тръгвам непосредствено от афекта, симптома и конкретното преживяване.

Въпросите на терапевтичното различаване

Има още много какво да се каже за особеностите на този начин на работа и част от тях ще стават видими постепенно в самото обучение. Тук бих искала да подчертая само един основен принцип:

Теорията за причините на психичното страдание е неразривно свързана с разбирането ни за това какво го лекува. Теорията определя какво търсим, а това определя въпросите, които задаваме.

Сред въпросите, които характеризират терапевтичното различаване, са:

• Какво точно се случва в това преживяване?

• Защо точно това значение се констелира?
• Защо то носи толкова силен афект?
• Какво желание разкрива?
• Какво е проектирано върху другия или върху външния свят?
• Коя двойка противоположности се е активирала?
• Какво несъзнавано съдържание се опитва да стане съзнателно чрез тази ситуация?

• И накъде води този процес – какво ново отношение към себе си и към живота се опитва да се роди?

Основни елементи на моята терапевтична практика

От тези въпроси произтичат и основните елементи на терапевтичното различаване:

1. Феноменологично конкретизиране.
2. Разделяне на слетите психични функции.
3. Формулиране на двойката противоположности.
4. Алхимично обръщане на проблема в решение.
5. Трансформация на дефинициите.
6. Проспективно четене на симптома.
7. Интеграция на отхвърлената част чрез развитие на нова психична нагласа.

Този списък далеч не е изчерпателен за цялата комплексност и сложност на това, което се случва в живото взаимодействие с друг човек, но все пак обхваща основните аспекти на терапевтичия процес в моята собствена практика.

Заключение

И така, теорията определя въпроса → въпросът води до различаване → различаването поражда разбиране → разбирането определя терапевтичното действие.

В това обучение ще споделям както въпросите, които задавам в терапевтичната си практика, така и теорията, която стои зад тях. Целта не е участниците просто да усвоят набор от въпроси, а постепенно да развият способността сами да виждат онова, което въпросът трябва да различи.

Камелия Хаджийска