„Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.“ Елиф Шафак
Смирението е едно от основните духовни ценности. Също и една от най-важните съставки на любовта. То е един от най-усърдно учените уроци от мен, защото знам, че всеки път когато се отклоня от него, животът ми поднася много болезнен шамар, който да ме постави на мястото. И понеже е доста болезнено, за да избегна неприятности в бъдеще, се налага сама да се поставям превантивно на мястото си. Това, което най-много ми помага да уча този урок, е да разграничавам смирение от примирение. Понеже съм бунтарка по природа, дълго време изпитвах непоносимост само при споменаване на идеята за смирението… докато не открих тази разлика.
Сега знам, че мога да съм смирена и същевременно непримирима. За да случа това на практика, се налага да разграничавам трите части на моята психична реакция – мисловна (как интерпретирам събитието и какво значение му придавам), емоционална (как се чувствам) и поведенческа (какво правя). Реакцията на смирението е реакция на нивото на чувствата и мислите, основана на разбиране и неосъждане. Реакцията на непримиримостта е реакция на нивото на действията, с които не позволяваме на другите да злоупотребяват с нас и продължаваме да се опитваме да променим нещата към по-добро. С други думи, можем да бъдем много борбени и непримирими, ако намерението зад действието не е отмъщение, наказание, обида, злоба или осъдителност.
За духовно търсещия човек, който е воден от желанието да прощава и разбира, е особено важно да знае за тази разлика. Той често пъти бърка смирението с поведение, при което не прави нищо, за да промени нещата към по-добро, или позволява на другите хора да злоупотребяват с неговата добрина и отстъпчивост. Само когато разграничи трите аспекта на своята реакция спрямо случващото се, ще разбере кой е практическият начин да въплъти ценността на безусловната любов в живота си.
- Чрез силата на мисленето той ще разбере по-добре себе си и другия човек/събитие.
- Тъй като разбирането води до обективност, безпристрастност и неосъждане, това ще успокои негативните му емоции на гняв, обида и негодувание.
- А когато е свободен от негативни чувства и нагласи, той ще успее да открие кое е най-подходящото действие, с което да намери решение.
Не е смирение, когато външно приемаме и се съгласяваме, а вътрешно негодуваме и осъждаме. Обратно, смирение е, когато всеотдайно водим своите битки за промяна, ако същевременно в своите мисли се опитваме да разбираме и да не осъждаме. И, вероятно най-добре това го е казал Ганди.
Камелия
