„Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното.
В смирението е заложена сила – сила извираща отвътре.
Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.“
Елиф Шафак
Смирението е основна духовни ценност. Също и една от най-важните съставки на любовта. То е един от най-усърдно учените уроци от мен, защото знам, че всеки път когато се отклоня от него, животът ми поднася много болезнен шамар, който да ме постави на мястото. И понеже е доста болезнено, за да избегна неприятности в бъдеще, се налага сама да се поставям превантивно на мястото си. Това, което най-много ми помага да уча този урок, е да разграничавам смирение от примирение. Понеже съм бунтарка по природа дълго време изпитвах непоносимост само при споменаване на идеята за смирението… докато не открих тази разлика.
Сега знам, че мога да съм едновременно смирена и непримирима. За да случа това на практика, се налага да разграничавам трите части на моята реакция – мислене (как интерпретирам събитието и какво значение му придавам), емоции (как се чувствам) и поведение (какво правя).
Реакцията на смирението е реакция на нивото на чувствата и мислите, основана на разбиране и приемане на фактите. И въпреки че когато стане дума за разбиране тук се включват много неща, най-важното, което трябва да разберем, е определяне на личната зона на отговорност и влияние. Или, както Байрън Кейти брилянтно го е формулирала – „има само три вида работа: моята, чуждата и божията“. Смирението е нагласата, аз знам толкова малко за Голямата картина за света и невидимите връзки между нещата.
Реакцията на непримиримостта е реакция на нивото на действията, с която не позволяваме на другите да злоупотребяват с нас и продължаваме да се опитваме да променим нещата към по-добро. Можем да бъдем много борбени и непримирими и същевременно много смирени, ако намерението зад действието не е отмъщение, наказание, обида, злоба и най-вече – арогантност, нагласата „аз знам най-добре“.
Разграничението между трите части на психичната реакция помага да сме бдителни, когато нещо, което на външен вид (пасивно поведение) изглежда като смирение, но всъщност не е (ако вътрешно кипим от гняв и възмущение). Истинското смирение, както пише Елиф Шафак, е огромна сила, но не и по начина, по който сме свикнали да си представяме как изглежда силата.
Ганди нарича тази сила сатяграха – прекрасна дума, която описва как изглежда обединението на противоположностите между борбата и приемането по правилния начин.
Камелия
