От книгата на Гопи Кришна: „Кундалини – еволюционната енергия в човека“
Превод от руски: Петя Стоянова
Преди да продължа разказа за случващите се с мен събития, е необходимо да кажа няколко думи за отдавна известното, макар и рядко откривано хранилище на жизнена енергия в човека, наричано Кундалини. Много последователи на Йога са чели и слушали за Кундалини, обаче обясненията, които се дават в съвременните книги, са недостатъчни и неясни и затова не могат да послужат като действително полезни източници на достоверни сведения. Що се касае до древните трактати, то те разглеждат изключително въпросите на Кундалини-Йога, изобилстват с трудни за разбиране пасажи и подробности, посветени на фантастични, понякога изключително трудни и доста опасни умствени и физически упражнения, предлагат използването на заклинания, наречени мантри, и специални пози на тялото (асани). В тези трактати се съдържат също и подробни инструкции за това как да се контролира и регулира дишането. Всичко това обаче е изложено на необичайно сложен език, наситен с митологично красноречие, което вместо да привлече съвременния последовател на Йога, по-скоро предизвиква неприязън в него. Затова може да се твърди, че нито в съвременните, нито в древните книги може да се намери ясно обяснение на това какво в действителност представляват методите, за които говорим, както и тези психически и физически промени, които можем в крайна сметка да очакваме.
Като резултат вместо да допринесе полза и да даде отговори на непонятни въпроси, това във висша степен практическо учение е подложено на нападки и придобива лоша репутация. В същото време някои от практиките, съставляващи единно цяло и служещи за средство за постигане на конкретен резултат (например асаните и дихателните упражнения), често се разглеждат като самоцелни, без да се отчита целта, за чието постигане са предназначени изначално. Действителната цел на Йога е постигането на свръхчувствени области посредством разкриването на този тип съзнание, който излиза извън пределите на ограниченията на обусловения от чувствата ум. Обаче днешните последователи на Йога, объркани от строгите изисквания на съвременната цивилизация и обезкуражени от разпространеното недоверчиво отношение към самата възможност за развитие на човека, често се задоволяват само с няколко пози и дихателни упражнения, предполагайки неоснователно, че те действително практикуват Йога за своето духовно израстване.
Описанията на чакрите и лотосите, свръхестествените знаци и предсказания, съпровождащи успешната практика, както и разказите за постигане на свръхестествени сили – всичко това води до силното деформиране на дадената система като цяло, в т.ч. и на различните й методи. Вследствие на това смисълът на учението, описано в древните трактати, за непосветения изглежда нелеп и незаслужаващ доверие. Очевидно е, че на базата на такава информация за съвременния търсещ е трудно да получи ясна и точна представа за Кундалини, отхвърляйки при това всички свръхестествени и митологични натрупвания и намирайки за себе си проясняване на собствените съмнения и трудности. За съвременния образован човек, стремящ се да получи знание, основано на факти, Кундалини (ако изхождаме от фантастичните описания, съдържащи се не само в древните трактати, но и в някои съвременни книги) се оказва мит и фантазия, породени от естественото желание на хората да намерят лесен път за избягване на ограниченията, наложени от ограничения свят на причините и следствията. В това отношение Кундалини напомня мита за философския камък, възникнал вследствие стремежа на някои личности за лесен начин на постигане на богатство, необходимо за освобождаване от същите тези ограничения.
В Индия може би няма друга тема, пораждаща толкова голямо количество литература, освен Йога и свръхестественото. В тези книги обаче не се намират обяснения за природата на Кундалини, така че едва ли може да се намери човек, който да разкаже нещо повече от написаното в древните трактати. В резултат (с изключение на няколко адепта, съвършено недостъпни за всички останали и така малобройни, както и алхимиците в древни времена) в цяла Индия, тази обител на мъдростта, едва ли може да се намери човек, способен да обясни какво е това Кундалини.
Системата от сложни умствени и физически упражнения, свързани с Кундалини (обикновено наричана Хатха-Йога, за да се различава от другите видове Йога), съществува в Индия от много древни времена. Санскритската дума „хатха” се състои от две части – „ха” и „тха”, означаващи „Слънце” и „Луна”, вследствие на което самото название на „Хатха-Йога” означава форма на Йога, чийто резултат е сливането на Слънцето и Луната. Образите на Слънцето и Луната са били използвани за обозначаване на двата енергийни потока, минаващи отдясно и отляво на гръбнака по двете нади, или нерви, наречени „Ида” и „Пингала”. Ида е прохладен подобно на лунната светлина, а Пингала е горещ и подобен на слънчевата светлина. Всички системи на Йога са основани на предположението, че телата на живите същества са живи благодарение на праната – изключително фина, нематериална субстанция, пронизваща цялата Вселена. Тя, управлявайки организма с помощта на мозъка и нервната система, е причина за появата на органичен живот.
Проявявайки се като вид жизнена енергия, праната притежава различни аспекти и благодарение на това изпълнява различни функции в тялото, циркулирайки в него във вид на два отделни потока, единият от които загрява тялото, а другият го охлажда. Именно тези потоци усещат йогите, които се намират в пробудено състояние. Изхождайки от своя собствен опит, аз мога с увереност да кажа, че съществуват два типа потоци на жизнената сила в тялото, които действително притежават сгряващо и охлаждащо въздействие. Прана и апана съществуват в организма във всяка тъкан и клетка като две различни течения, преминаващи през нервите и фините разклонения. Тези потоци в нормално състояние на съзнанието не се усещат, тъй като нервната система и нашето възприятие са привикнали към тях.
Поради извънредно фината си природа жизнената енергия е сравнявана от авторите на древните трактати по Йога с дишането. Те са твърдели, че вдишваният въздух съдържа прана и апана, и че потокът на жизнена сила тече последователно ту през едната, ту през другата ноздра заедно с въздуха по време на вдишване и издишване.
Както е известно, вдишваният от нас въздух се състои предимно от два газа, кислород и азот. Кислородът изпълнява главната роля в процеса на горене, изгаряйки всичко нечисто, което се намира в тялото, действайки чрез белия дроб, докато в същото време азотът ограничава и задържа горенето. Авторите на древните текстове, посветени на Кундалини-Йога, са използвали за обозначение и на прана, и на апана едно и също понятие – ваю (вдишвания въздух), което създава повод за отъждествяване на праната с въздуха, макар и на практика това да е съвършено погрешно. Животът на Земята е невъзможен без кислород и следва да се помни, че този химичен елемент влиза в състава не само на въздуха, но и на водата – двете основни условия за съществуването на живота. Това ярко показва, че жизнената космична енергия, или прана-Шакти, използва кислорода на Земята като основен носител, посредством който проявява своето действие. Възможно е биохимията, според изследванията някога в бъдещето, да може да приеме идеята за връзка между важната роля на кислорода във всички органични процеси и присъствието в тях на разумна жизнена сила, наричана прана.
Земята има собствени запаси от прана, пронизваща всеки атом и всяка молекула на всички елементи и компоненти, от които се състои разтопеното й ядро, скрито под земната кора – твърдия повърхностен слой, върху който се намират планините и моретата, а също и атмосферата, простираща се до най-далечните й предели. Слънцето, съдържайки в себе си огромен запас от жизнена енергия, постоянно излъчва големи количества прана, явяваща се част от неговата светлина. По време на слънчевите затъмнения праничните еманации, излъчвани от Слънцето и Луната, частично спират и затова суеверията, свързани с тези затъмнения, носят в себе си известна истина. Промените в климата, а също и колебанията на съдържанието на изпарения и прах в атмосферата, оказващи въздействие на някои чувствителни натури, в действителност могат да бъдат причина за изменения в праничния поток.
Луната се явява още един голям източник на прана за Земята. Планетите и звездите, близки и далечни, също се явяват неизчерпаем източник на прана и изпълват Земята с потоци от своята енергия, която стига до нас посредством тяхното лъчение. Праничните еманации от Слънцето и Луната, от планетите и далечните звезди не си приличат, всяка от тях има своята особеност. По подобен начин се различават светлините на различните небесни тела. Изследвайки ги, след като са преминали невъобразимо далечното разстояние от своя източник до нашата планета, откриваме, че светлината на всяка звезда или планета има свой собствен специфичен спектър.
На човешкото въображение му е трудно да си представи взаимодействието между безбройните потоци светлина от милиардите звезди, пресичащи се в също така безбройни точки и изпълващи безкрайното пространство. Трудно е да си представим и огромния свят на праната, на тази жизнена енергия, така както го описват пророците – като безкрайно пространство, запълнено с безброй излъчващи звезди и планети, пресичащи се потоци от прана с техните буйни вихри и водовъртежи. Тези потоци пулсират навсякъде сред безкрайно количество живи светове, плаващи в този удивителен, разумен и фин океан от жизнена сила, подобно на това как пяната изплува на повърхността на непрекъснато движещите се океански потоци.
Няма друг начин за обяснение на феномена на земния живот, освен да признаем съществуването на такава разумна сила като праната, която става създател на всички органични структури, използвайки различни елементи и части от материалния свят. Всичко сочи за наличие на такава жизнена сила, създаваща с поразително умение безкрайното количество форми и, дори само с този факт, отхвърляща идеята за спонтанно възникване на живота по волята на случайността. Съществуването на такава жизнена сила обаче не може да бъде доказано по емпиричен път – човешката изобретателност и умение се оказват безсилни при опитите да се открие с помощта на експериментите такава фина енергия.
На праничното излъчване, достигащо до земята, се приписва голямо значение и затова някои от древните мъдреци са считали, че произходът на човешкия ум е свързан с Луната. Цялата структура на Йога е основана на идеята за праната като същност, която може да бъде опозната посредством личен опит. В продължение на хилядолетия поколения йоги, достигнали до успех, са потвърждавали предположението на своите предшественици. Затова реалността на праната като основно средство, водещо до състояние на свръхсъзнание, наречено Самадхи, никога не се е подлагало на съмнение от нито една школа по Йога и тези, които вярват в Йога, са длъжни преди всичко да вярват в праната. Необходимо е да се отчете фактът, че за постигане на успехи в Йога, човек трябва да притежава не само необичайни умствени и физически дарования, но и да има всички атрибути на святост и съответни черти на характера (честност, въздържание и високи нравствени качества), за да не дискредитират Йога – този дар, доставен ни в наследство от древните пророци. При тези условия, следвайки учението на своите предшественици за определено време, човек сам може да се убеди в реалността на състоянието на свръхсъзнание, явяващо се резултат от системни упражнения с прана.
Според религиозните вярвания в Индия, още от доисторическите времена, съществуването на прана като посредник на мисленето и предаване на усещания в живите организми, а също и като неосезаема за сетивата космическа субстанция, присъстваща във всички видове материя (съгласно космологията на индуизма – земя, вода, въздух, огън и ефир), се явява признат факт, потвърден от практиката на Йога в този случай, когато практикува човек със съответните черти на характера, следвайки верния път. В съответствие с тези вярвания прана не се явява нито материя, нито ум, нито съзнание, бъдейки неотделима част от универсалната космична енергия – Шакти, която присъства във всичко и се явява движеща сила, скрита зад всички космични явления, също както и жизнената сила в организма на живите същества.
Прана се явява онзи посредник, с помощта на който действа космическият разум в този огромен свят, създавайки, поддържайки и разрушавайки гигантски шишаркообразни звездни струпвания, проблясващи в космичното пространство, а също и най-микроскопичните микроби, както полезните, така и вредните, присъстващи по цялата Земя. С други думи, Шакти се проявява в неорганичната материя като сила, а в органичната – като живот. Тези два различни аспекта на една и съща жизнена, творческа енергия действат и на органично, и на неорганично ниво. За удобство, а също така и за избягване на объркване, понятието прана, или прана-Шакти, обикновено се прилага към тези аспекти на космичната енергия, които действат в органичната сфера, във вид на жизнена сила и нервни импулси, като в същото време по-общото понятие Шакти се използва за всички видове енергия, жива и нежива – за творческия и активен аспект на самата реалност.
Говорейки за Кундалини, имаме предвид праната, или прана-Шакти, понякога употребявайки за краткост общия термин „шакти”, макар че, ако искаме да бъдем точни, той се отнася за космичната енергия, която е създала цялата Вселена. Съвременната наука убедително е доказала, че енергията е основа на физическия свят.
Обаче съмненията относно съществуването на безсмъртна жизнена сила, независима от тялото и неговите органи, се оказват толкова стари, колкото и самата човешка цивилизация. Причина за тези съмнения се явява самата природа на физичните закони, управляващи тялото, неизбежността на болестите и смъртта, а също и неуловимостта на жизнената сила, невъзможността за възприемането й извън органичните форми; неизбежността на смъртта на всички живи организми и съответствието на неопровержими доказателства за живот след физическата смърт.
Според Йога съществуването на жизнената енергия като безсмъртна същност става субективно съвършено очевидно в свръхсъзнателно състояние, Самадхи, а протичането на тази жизнена енергия през нервните канали може да се усети тогава, когато е постигнат успех в медитацията. Когато това се случва, възниква потребност от особена концентрация на ума, в отговор на което жизнената енергия, прана, пребиваваща в другите части на тялото, се насочва нагоре към главата. Понякога това се случва с такава сила, че другите органи (сърце, бели дробове и храносмилателна система) почти изцяло прекъсват своите функции, пулсът и дишането стават незабележими, а тялото изглежда студено и безжизнено.
Благодарение на потока жизнена енергия, устремяващ се към мозъка, съзнанието става по-пробудено, издига се над телесните усещания, а неговата способност за възприемане на свръхестественото съществуване значително се увеличава. В такова състояние основен обект на възприемане става праната, възприемана като светеща нематериална субстанция, вибрираща и в тялото, и извън неговите граници, разпространявайки се неограничено във всички посоки.
Образно казано с езика на Йога – това е животът, а животът – това е прана. Обаче животът и жизнената сила (в смисъла, в който сега влагаме в тези думи) не се явява душата или божествената искра в човека. Праната – това е просто жизнена енергия, с помощта на която божествеността дава съществуване на органичния живот, подобно на това, как тя твори и действа във Вселената с помощта на физическата енергия. Праната не се явява реалност, така както слънчевата светлина не се явява самото слънце. Тя е неотделима част от реалността, въплъщавайки се в безчислени форми, от най-простите до най-сложните органични структури, подобно на това как физическата енергия започва да се проявява с електроните, протоните и атомите, създавайки постепенно огромната Вселена, в която всички нейни проявления се управляват от вечни закони, толкова универсални и неизменни, както и законите във физическия свят. След създаването на атомите физическата енергия се трансформира в безброй разновидности на молекулите, в резултат на което възниква безкрайното множество на формите, чието съчетаване създава поразително разнообразие в проявлението на материалния свят.
Така праната, започвайки от протоплазмата и едноклетъчните организми, дава съществуване на огромно количество животински видове, различаващи се по форма и цвят. Така възникват класове, родове и видове живи същества, при чието създаване се използват компоненти на физическия свят. В този процес праната действа разумно, целенасочено, с пълно познаване на законите и свойствата на материалния свят. Така възникват многобройните живи същества. Оставайки по своята същност неизменна и постоянна, праната встъпва в безброй съчетания, проявявайки се едновременно и като творец, и в качеството на създаваемия обект. По този начин тя съществува във вид на цяла Вселена, много по-обширна и прекрасна от космоса, възприеман от нашите сетива. В тази Вселена тя има свои сфери и нива, свързани със звездите и техните планети, тяхната среда и вещества, движение и инерция, светлина и сянка, закони и свойства. Преплитайки се с нашите мисли и действия, тази Вселена на праната съществува паралелно със света, който възприемаме със сетивата. Тя присъства в атомите и молекулите на материята, излъчвайки се заедно със светлината, присъствайки в движението на ветровете и прибоя. Удивително фина и подвижна, пронизваща нашето въображение и сънища, тя – жизнен принцип на творчеството, вплетен в самата тъкан на нашето битие.
Ние не осъзнаваме каква тайнствена сила оживява клетките и органите на тялото, ставайки за притежателя на това тяло причина за физичните и химичните реакции. Даже най-умните хора не знаят нищо за това, което се случва в самите тях, и не подозират за тази разумна сила, която регулира механизмите на тялото, създавайки го в майчината утроба, предпазвайки го от болести и опасности, лекувайки го при повреди, грижейки се за него по време на сън или безсъзнание, а също и създавайки в тялото стремеж, привеждащ го в движение, подобно на това как вятърът люлее тръстиката.
Най-поразително се явява това, че независимо от участието на праната във всичко гореописано и присъствието й във всяка мисъл и във всеки дъх, заради нейната непостижима за човешкия ум природа тя винаги остава извън пределите на възприятията, извън пределите на повърхностното ниво на съзнание, подобно на това как пламъкът във светилника на практика се поражда от маслото. Така тя, прана-Шакти, живото проявление на космичната енергия, изцяло невидима и неосезаема, се оказва истинска господарка на организма на всяко живо същество.
Създателите на Кундалини-йога (признавайки съществуването на праната като конкретна реална същност, проявяваща се и в индивидуалния, и в космичния аспект) на основата на експерименти, проведени от много поколения мъдреци, са направили откритието, че съществува възможност да се контролира нервната система и да се насочва потокът от прана в мозъка, в резултат на което съществено нараства активността на последния. За целта те са използвали всички известни им методи за умствена дисциплина и контрол над тялото. Всичко това те са постигали с помощта на концентрация – крайъгълният камък на всяка система по Йога, приспособявайки я към методите, предпоставени от природата за ускоряване на човешката еволюция. Така те открили, че в някои благоприятни случаи са в състояние, благодарение на постигането на определено ниво на съвършенство в контролирането на ума и концентрацията, да повдигат през канала на гръбначния стълб ярка, блестяща и бързо движеща се енергия към мозъка. В началото това може да се направи само за кратко, но според продължителността на практиката тези периоди се удължават, което дава възможност на практикуващия да се насочи в сферата на висше великолепие, пребиваващо извън пределите на всичко, което се преживява в грубия материален свят.
Древните мъдреци са наричали този централен канал Сушумна и са считали, че когато се усеща отчетливо как поток искряща енергия започва да се повдига от основата му нагоре, се пробужда богинята Кундалини. Нейната обител е в основата на гръбнака, където тя обикновено спи подобно на свита змия, закриваща с устата си входа на канала. Двата нерва, разположени отдясно и отляво на Сушумна – Ида и Пингала, също взимат участие в движението на пълзящата топлина, тъй като по тях тече част от жизнената енергия.
Вследствие на недостатъчно количество информация за този процес, достъпна за съвременната наука, тя дълго време не е признавала съществуването на тези канали, а също така и на висшите състояния на съзнанието, потвърждаващи наличието на фини нива на битието, пронизващи материалния космос и съществуващи в него. А древните трактати, посветени на Хатха-йога, съдържат в зашифрована форма информация за жизнената енергия прана-Шакти и системата от канали, през които тя се движи, което често е ставало източник на объркване за начинаещите.