„Ошо, усещам, че се движа между гнева и тъгата. Не знам дали трябва да се опитам да изразявам гнева или просто да му позволя да експлодира вътре в мен.
Ошо: Гневът и тъгата са едно и също нещо. Тъгата е пасивен гняв и гневът е активна тъга. Тъй като тъгата идва по-лесно, гневът изглежда по-труден за теб, тъй като ти си по-настроен към пасивното.
Трудно е за тъжен човек да бъде гневен. Ако успееш да разгневиш тъжен човек, неговата тъга изчезва. И е трудно за гневен човек да бъде тъжен. Ако успееш да го накараш да бъде тъжен, неговия гняв изчезва незабавно.
Във всички наши емоции тази базисна полярност съществува – на мъжа и жената, на ин и ян, на мъжкото и на женското. Гневът е мъжкото, тъгата е женското. Така че, ако си в унисон с тъгата, ще ти е трудно да превключиш на гнева, но аз бих искал да можеш да превключиш. Просто да експлодираш навътре няма да ти помогне много, защото ти отново ще търсиш някакъв начин да бъдеш пасивен. Не. Извади го навън, действай, движен от него. Дори ако изглежда като глупост, дори и тогава. Бъди палячо в своите очи, но го извади навън.
Ако успееш да се носиш свободно между гнева и тъгата, и двете стават еднакво лесни. Тогава ти ще успееш да минеш отвъд и да наблюдаваш. Ще можеш да застанеш зад екрана и да наблюдаваш тези игри, и след това ще можеш да минеш отвъд двете. Но първо ще трябва да можеш да се движиш с лекота между тези двете, в противен случай ще имаш тенденцията да бъдеш тъжен, а когато човек е тъжен, отиването отвъд е затруднено.
Запомни, когато две енергии, противоположни енергии, са съвсем наравно, петдесет на петдесет, тогава е лесно да се измъкнеш от тях, защото те се бият и взаимно се отричат, така че ти не си в ничия хватка. Твоята тъга и твоят гняв са петдесет на петдесет, равни енергии, така че те взаимно се отменят. Изведнъж ти имаш свободата и можеш да се измъкнеш. Но ако тъгата е седемдесет процента и гневът е тридесет процента, тогава ще е много трудно. Тридесет процента гняв в контраст със седемдесет процента тъга означава, че четиридесет процента тъга все още ще бъдат там и това няма да е възможно; ти няма да си способен да избягаш лесно. Тези четиридесет процента ще те задържат.
Така че това е един от основните закони на вътрешните енергии – винаги да позволиш на противоположностите да имат равен статус, тогава ще си способен да се измъкнеш от тях. Това е все едно двама човека да се бият и ти да можеш да избягаш. Те са толкова ангажирани със себе си, че ти няма нужда да се безпокоиш, и ще можеш да избягаш. Не въвличай ума в това. Просто го направи като упражнение.
Ти може да го направиш като всекидневно упражнение; забрави за това да как то да дойде. Всеки ден ти трябва да си гневен – това ще бъде по-лесно. Така че скачай, тичай, викай, изкарай го навън. Веднъж след като успееш да го изкараш навън без причина, ти ще се почувстваш много щастлив, защото ще имаш свобода. В противен случай дори и гневът ти ще се определя от това дали има ситуации за него. Ти не си му господар. Ако не можеш да го извикаш, как ще можеш да го изоставиш?
Гурджиев имал навика да учи своите ученици никога да не започват с изоставянето на нещо. Първо започни с изваждането на това нещо, защото само човек, който може да създаде гняв по свое желание, ще бъде способен да го изостави по свое желание. Така че Гурджиев е казвал на своите последователи първо да се научат да бъдат ядосани. Всеки си седи и изведнъж той казва: „Номер Едно, стани и бъде гневен!“ Това изглежда толкова абсурдно…
Гурджиев е наричал това „пътят на хитреца“ – да извадиш вътрешните енергии до нивото на такъв конфликт, че те да са обвързани една с друга, отменяйки се една друга, и тогава ще имаш възможността да избягаш. Опитай това, ок?
Osho, Get Out of Your Own Way, Talk #4
С удоволствие споделям този откъс от беседите на Ошо с неговите ученици, защото съдържа една нова гледна точка към работата с вътрешните енергии. А именно да се докарат в такова крайно състояние на вътрешен конфликт, така че единственият възможен изход е да се изоставят и двете и така да се премине отвъд дуалността.
Едно от най-честите страдания, на които психотерапевтите сме свидетели в своята практика, е силното вътрешно напрежение. В същността си това напрежение е резултат от изпитването на противоположни чувства и нагласи, като обикновено едната страна на конфликта е скрита в сянката не несъзнаваното. Колкото по-силни са потиснатите чувства, толкова по-силно е преживяваното напрежение. Обикновено хората търсят изхода от тази ситуация в правенето на избор между една от двете алтернативи, но изход, всъщност, няма. Има люшкане от едната крайност в другата, както и свързаната с това умора от безкрайното движение на махалото.
Психотерапевтичният подход за справяне с този вид страдание е като се освети потиснатата част от вътрешния конфликт, т.е. извади се на повърхността на съзнанието. След това човек да признае, че я има и че няма друг начин да се освободи от нея освен чрез зрелите форма на нейното изразяване навън. Приносът на Ошо в тоя случай е, че вместо за интеграция, говори за трансформация. Към работата с противоположностите той добавя и духовното измерение – преминаване отвъд изначалната човешка дуалност. Неговата препоръка е човек съзнателно да се опитва да изразява това, което му е трудно, за да може да доведе противоположните енергии в равновесие, в баланс. И да не чака външни обстоятелства да го подтикнат към това, защото това ще бъде несвобода – поведение от типа стимул-реакция. Трудността за природно по-пасивния човек е да си позволи да страда гневно, т.е. да показва болката си. Трудността за природно по-активния човек е да се научи да страда тъжно, т.е. да сдържа болката си.
Ако тази идея за „пътят на хитреца“ като начин за балансиране на противоположните енергии в човека ви хареса, практиката е проста. Опитайте се да видите къде е дисбалансът между „пасивно-активно“ в живота ви и съзнателно изберете да правите това, което е по-малкото. Дори и това да означава да сте ядосани без да има конкретен повод.
Камелия Хаджийска
