Във вълшебните приказки има един повтарящ се мотив – нещата се случват едва на третия път.
Според един от най-добрите тълкуватели на вълшебните приказки – юнгианската аналитичка Мари Луиз фон Франц, това е свързано с постигането на зрелост. С други думи, първите два опита са неуспешни, защото нещо във вътрешната психична ситуация на човека все още не узряло, за да се стигне до развръзката и щастливия край.
За мен този повтарящ се мотив „на третия път“ има и значение на повторението, което е необходимо, за да може човек да забележи дадено нещо и така да нещото да се превърне във факт. Сещам се за българската приказка за Златното момиче, която е един от многобройните примери за случването на нещата на третия път. Когато идват сватбарите, за да вземат Златното момиче и да го венчаят за първия юнак в страната, вместо него вземат забулената черна дъщеря на мащехата. На тръгване петелът пропява „Кукуригу! Златна кака под корито, черна кака на кон язди!“, те се споглеждат, почудват, но продължават пътя си. Не му обръщат внимание, когато пропява същата новина и за втори път. Едва на третия път решават да проверят дали това, което петелът пее, е истина и така планът на мащехата за размяната на момичета бива разкрит.
Ако продължим с тълкуването на символиката за „третия път“ в тая приказка, можем да направим заключението, че някои неща не ги чуваме/забелязваме/случваме заради „вътрешната ни мащеха“ – един замаскиран вътрешен глас, на който вярваме, но той ни лъже. Можем, например, да си мислим, че сме много благодарни човешки същества, но едва след като преживеем няколко сериозни загуби, започваме да усещаме какво означава искрената благодарност за малките неща. Или, ако съдим по качествата на доведената й дъщеря, вероятно имаме психична нагласа нещата да се случват без много усилия (дъщеря й е мързелива), а чистотата на сърцето ни все не е достигнало до чистотата на сърцето на Златното момиче, което може да се погрижи и да нахрани дори и малките гадинки на бабата-магьосница (да има милост и към собствената ни тъмна страна). Това са моменти, в които вътрешните ни сватбари са слепи за знаците на Съдбата и затова се налага петелът да кукурига истината повече от веднъж.
Така че – ако нещата при вас не се получават веднага, не се упреквайте. В това има скрита закономерност, свързана с процесите на зреене, но тъй като зреенето е естествен процес, който не можем да го насилим, поне можем да го подпомогнем с разбирането си за смисъла на произтичащото. Урокът за „на третия път“ е урок по съзряване и макар да прилича на урока по упоритост по това, че нещата се повтарят, аз виждам разлика. Откривам я в това, че докато упоритостта често пъти изисква много повече от три опита, както и вяра в крайния резултат, за зрелостта и три пъти са достатъчни, а основният резултат е вътрешен – отнася се до нас самите и нашите нашите вътрешни качества.
Камелия Хаджийска