„Любовта е добра, просто добра, но не е достатъчна, за да ти даде крила. За това е необходимо приятелство, а любовта не го позволява… Тя много се страхува от приятелството, защото всяко по-висше нещо е опасно, а приятелството е по-висше.
Когато можеш да се наслаждаваш на приятелството, било на мъж или на жена, тогава разбираш, че любовта е лъжа, измама. Уви, тогава узнаваш колко много време е изгубено. Но приятелството е само мост. Този мост води до състоянието на приятелство.
Любовта те поема; тя е стъпка – но тя е любов, само ако те води до приятелството. Ако не те води до приятелството, тя е похотливост, а не любов. Ако те води до приятелството, бъди й благодарен, но не й позволявай да посегне на твоята свобода. Не носи лодката на раменете, само защото те е пренесла на другия бряг.
Любовта е 99% биологическа. Приятелството е 99% психологическо, състоянието на приятелство е 99% духовно.
Любовта е много земна. Тя от време на време подскача и се чувства сякаш се е освободила от земята, но земята знае по-добре – скоро й идва умът в главата с тупване… Любовта не може да лети.“
Ошо, откъс от книгата „Отблясъци от едно златно детство“
Добре е да можем да разграничаваме между различните начини на свързаност с другия. Например между „състоянието на приятелство„, което е духовното измерение на любовта и „любовта, която не може да лети„, която е любовта-желание. Когато периодът на влюбеност приключи и осъзнаем, че в другия сме виждали само своята проектирана реалност, идва и тупването на земята.
Есенцията на този цитат обаче виждам в изречението „Не носи лодката на раменете, само защото те е пренесла на другия бряг„. За мен то е е най-важното от този „урок на любовта“ – измерението на свободата.
