В крайната равносметка

Това е любимата ми мисъл. Една от най-любимите. Не знам дали наистина принадлежи на майка Тереза или само се приписва на нея, но е израз на духовна интелигентност от най-висока класа. Ако човек живее това, което се казва в нея, никога повече няма да се чувства безсилна жертва на житейските обстоятелства.

„Хората често са неразумни, нелогични и егоцентрични; все пак им прощавай.

Ако си мил, хората може да те обвинят в егоистични, прикрити мотиви; все пак бъди мил.

Ако си успешен, може да спечелиш някои фалшиви приятели и истински врагове; все пак успявай.

Ако си честен и искрен, хората може да те измамят; все пак бъди честен и искрен.

Това, което си изграждал с години, някой може да разруши за една нощ; изграждай, все пак.

Ако намериш щастието и ведростта, другите може да бъдат ревниви; бъди щастлив все пак.

Доброто, което си направил днес, хората може да забравят утре; прави добро все пак. Давай на света най-доброто, което имаш, и това може да не бъде достатъчно добро; въпреки това давай най-доброто от себе си.

Както ще видиш, в крайната равносметка това е между теб и Господ; това никога не е било между теб и тях.“

Майка Тереза