Кое е обратното на Доброто?

 

Може да се каже, че Пътят обратно е Път на приемането, защото именно то е средството за издигане отвъд дуалността на Земния живот. Но не по-малко той е и Път на осъзнаването.

Именно осъзнаването, наред с приемането, е втората важна дума, която се повтаря в различните езотерични книги.

Осъзнаването обаче не е съвсем същото като разбирането и знаенето. То е непосредствен и личен опит на това, което до този момент сме знаели или не сме знаели с ума си. То е директно лично преживяване на процесите в „аламбика“ и духовната алхимия. В този смисъл то е знание без съмнение. То е убеденост, а не вяра. То е най-важният духовен опит, чийто смисъл може да се открие в теорията за възникването на човешкия свят като средство за развитие на Божието творение – то е средството за разпръсване на невежеството.

„За да направи промяна, за да създаде възможност за движение и разширение, Бог трябвало да въведе в Своето творение такъв Елемент, който да се отличава от вездесъщото Добро. Това за Него било много трудно, тъй като как можете да сътворите нещо, което не е от вас? Как може Доброто да сътвори Злото? Това е невъзможно. Ето защо Бог трябвало да прибегне до един, така да се каже, трик. Този трик се нарича невежество.

Невежеството е елемент, противоположен на „Доброто”.

То създава илюзията за съществуване извън Доброто, илюзията за отделеност от Бога. Във вашата Вселена подбудата за промяна, израстване и разширение идва от „незнанието за това кои сте вие”.

Невежеството поражда страх, страхът поражда необходимост от контрол, контролът поражда борба за власт. Налице са всички условия за разцвета на „Злото”.

По този начин е била подготвена сцената за битката между Доброто и Злото.“

„Ченълингите на Йешуа“, Памела Крибе

Да се гледа на Злото като на Невежество е не просто една по-различна и интересна гледна точка. Това е по-различен начин на мислене,  който има реални практически последствия във всекидневието ни. И те са, че битката със Злото се случва не като го елиминираме, отстраним от живота си и така го победим – с други думи, като изкореним всичко онова лошо, което открием в себе си. Тя се се води чрез простото усилие на осъзнаването, на по-дълбокото разбиране и приемане. Ошо често говори за този процес, използвайки метафората на свещта, която е внесена в тъмна стая. Нейната светлина не се бори с тъмнината. Тя просто е – и само с това свое присъствие я разпръсква. Светлината е осъзнаването. Тъмнината е невежеството.

„За да „раздвижи” своето Творение, Бог се е нуждаел от динамиката на противоположностите. Може би ви е много трудно да възприемете това, когато познавате всички страдания, причинени от невежеството и страха, но Бог е придал голямо значение на тези енергии, тъй като те са му дали възможността да се издигне над самия Себе си.

И тогава Бог е помолил вас, които принадлежите към Неговата най-творческата, напреднала и смела част, да наденете воала на Невежеството. За да преживеете динамиката на противоположностите колкото е възможно по-цялостно, вие временно сте били потопени в забрава за своята истинска природа. Сами сте се съгласили да се потопите в невежеството, но този факт също е бил покрит от воала на забвението. Затова сега вие толкова често ругаете Бога, че сте се оказали в тази ситуация на тежък живот в невежеството – и ние ви разбираме. Но в същността си вие сте Бог и Бог е във вас.“ 

„Ченълингите на Йешуа“, Памела Крибе

В крайната си степен осъзнаването на човешкия опит води осъзнаването на факта, че ние сме Бог и Бог е в нас. Това е нещото, което различните езотерични книги повтарят, и което в същността си е феномена на просветлението. То обаче се постига с последната крачка . За хората, които все още вървят по Пътя, и последната крачка е някъде там в „далечната далечина“,  подобно разбиране за мястото на осъзнаването по отношение на смисъла на човешкия живот внася яснота и утеха. Също така дава ориентир – едно напътствие как да вървят по Обратния път, когато посоката вече не е същата, а средствата за Пътуване – различни.

Ако обратното на Доброто е Невежеството, а обратното на невежеството е осъзнаването, значи доброто е съзнание. А съзнанието е това будно присъствие „тук и сега“, когато разграничаваме на Вътрешното същество от идентификациите му с преходните неща в живота. То е вътрешния наблюдател и център – философският камък на алхимиците.

Камелия Хаджийска